Автор: Борис Крантов за ExtremeCentrePoint
По време на посещението на мин. Добрев в Москва тази седмица, България вдигна всички препятствия пред строежа на Южен поток. Можем да кажем със сигурност, че в Кремъл са си отдъхнали с облекчение. Именно този газопровод, а не АЕЦ Белене беше геостратегическия проект на Русия в страната ни. Дори можем да кажем да кажем, че без българското участие в него, Путин не би могъл да постигне целите си в руската дългосрочната европейска политика.
Каква е основната амбиция на Русия в Европа?
Това е възраждане на влиянието на страната на ниво каквото е било то през 1913 година. Това е техен основен национален приоритет. В Москва ясно си дават сметка, че това не е възможно докато Украйна не стане част от една нова Руска империя. Без Украйна империя няма и не може да има. По тази причина руската външна и икономическа политика е изцяло центрирана в подготовката на различни варианти за повече или по-малко безболезнено анексиране на Украйна под една или друга форма.
Основна пречка в плановете за това бъдещо анексиране е преминаването през украинска територия на геостратегически газопроводи и комуникации свързващи Русия и страните от НАТО. В известен смисъл, докато тази газова инфраструктура е с монопол в доставките на енергия за НАТО, Украйна може да живее спокойно и не я заплашва нищо. Това се обяснява с факта, че при евентуален конфликт и продължително прекъсване на доставките на газ за Европейския съюз и предизвикана от това обща икономическа криза, възможно е засегнатите страни да приемат подобно развитие на ситуацията като “casus belli”. НАТО може да приеме подобно развитие като акт на война и да удари тежко Русия. Изходът от подобен конфликт е лесно предвидим – разгром и разпокъсване на руските територии по югославски сценарии и следващи репарации за десетки години напред.
Путин прекрасно си дава сметка за заплахата и по тази причина води последователна политика за избягването на подобен катастрофален за страната му сценарии, без да се отказва от аспирациите си към Украйна.
Какъв е руският план и защо България играе ключова роля в него?
Планът е прост – инфраструктурно заобикаляне на Украйна, но реализацията му съвсем не е толкова лесна. Завърши строежът на Северен поток и са осигурени доставките за ключов играч в евентуален бъдещ конфликт – Германия. Т.е. при евентуална бъдеща намеса на Москва в Украйна и спиране на транзита, “casus belli” за Германия няма да съществува. Берлин благодарение на Северен поток ще бъде на топло и няма да има директен неопровержим аргумент за руска икономическа агресия.
Но Северен поток не решава всички проблеми. Остава южното направление с малките страни от Балканите, но и с една Италия и Австрия, които са големи консуматори на руски газ. И тук идва времето за Южен поток. Той трябва да пресече Черно море и да излезе на европейския бряг. Възможностите са три – изход Турция, Румъния или България. Изходът на Турска територия е най-неприемлив за Русия защото Турция е с непредвидима позиция по един бъдещ конфликт между Русия и Украйна, а освен това Турция не е и няма да стане член на ЕС.
Румъния
Тя е по приемливата алтернатива, но страната е в многогодишен конфликт с Русия заради Молдова и иска завоалирано под някаква форма преразглеждане на ситуацията в района. Идеален момент за подобно преразглеждане би бил конфликт между Русия и Украйна, а допълнителна сила на румънския шантаж би дало евентуалното преминаване на ЮП през нейна територия. Т.е. за Русия ЮП през Румъния е последна възможност когато всичко друго се е провалило.
Най-безпроблемно за Кремъл е трасето на газопровода да преминава през България.
България няма териториални претенции към съседите си и в бъдещ конфликт между Киев и Москва би заела неутрална позиция с призив за помирение между двата братски славянски народа. София няма да се опитва да извива ръце и да шантажира по простата причина, че няма основания за това. В същото време ние можем да разчитаме на по-особено отношение от руска страна и дивиденти в по-ниска цена на газа, достъп до пазари и други малки политически жестове на приятелство. Впрочем една част от тези неща започнаха да се реализират – след падането на бариерите и капаните поставени от Трайчо Трайков пред ЮП, руската страна моментално намали цената на газа с над 11% и обяви, че газопроводът ще се строи веднага за максимален капацитет от 62 млрд. m³ годишно. Проблемът досега с позицията на България беше, че ние искахме един малък участък от газопровода на българска територия да бъде 100% наша собственост. Иначе казано, опитвахме се да сложим наше българско кранче на руската тръба и да си го въртим както ни е изгодно, опитвахме се да влезем в сегашната роля на Украйна такава каквато тя е по отношение на доставките за Европа. Разбира се, че подобна позиция колкото и примамлива да беше за нас е напълно неприемлива са руснаците. Именно това беше и най-големият капан заложен от Трайков – с неизпълними условия да провали реализацията на ЮП през България и да го тласне към непредвидимата Румъния. В този случай позицията на Трайков твърдо е работила в интерес на чужди държави и лобита срещу България. За наша радост, Бойко Борисов макар и с известно забавяне разбра каква е играта на бившия министър и го изгони от кабинета. Резултатите не закъсняха – беше взето решение за прекъсване на строителството на АЕЦ Белене прието без проблеми от руската страна и в същото време стартира стратегически важния за страната ни Южен поток.
Правителството изигра много добре картите си.
Моля, при цитиране да се дава директен линк към оригинала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар