ExtremeCentrePoint Bulgaria: Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Окупацията.

ExtremeCentrePoint Bulgaria: Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Окупацията.

Войната - всяко зло за добро. Част трета

Войната - всяко зло за добро. Част първа
Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част четвърта

През 70-те години на XX в. стана ясно, че някои от най-големите постижения в историята на науката са дошли от смесването на несвързани дисциплини. Един от най-добрите начини да се ускори това развитие е да се подхрани кръстосаното „оплождане" на различни дисциплини. В сферата на теоретичната наука Дарвин достига до своята теория за еволюцията, като събира на едно място познанията си по биология, геология и социология. Днес Стивън Хокинг и други физици търсят нещо, което наричат „универсална теория за вселената". За целта използват шеметна комбинация от математика, космология и физика на елементарните частици. По-същия начин и практичните учени и инженерите стигат до най-големите си прозрения, като съчетават данни от най-напредничавите технологии, за да създадат един изключително многостранен и въздействащ образ.

Наскоро едно изследване, ръководено от базираната в Калифорния компания „Телесензори" и финансирано от DAPRA започна да смесва проучвания в областта на виртуалната реалност с медицински изследвания. Резултатът е прототипно устройство, което позволява на военните пилоти да „виждат" много по-далеч, отколкото биха могли с невъоръжено око. Датчици по външната страна на самолета подават информация към специален шлем. Оттам сигналите се препредават директно към ретината на окото на пилота и неговия мозък. Самолет, който е оборудван с подобна апаратура, няма нужда от прозорци. Междувременно изследователи в Япония, САЩ и Европа разработват начини да използват тази технология за виртуална реалност, за да възстановяват зрението на слепи.

Разбира се, няма нищо ново в това да се комбинират парите на военните с мозъците на учените. Може би най-ранния документиран пример за военен патронаж (а всъщност и пър­вият пример за надпревара във въоръжаването) е от III в. пр. Хр., когато Архимед се включва във финансирано от управниците състезание и проектира революционен нов катапулт за армията. Устройството било използвано и нанесло опусто­шителни поражения в битката при Сиракуза през 265 г. пр. Хр. Междувременно, далеч от Гърция, китайските алхими­ци от времето на династията Хан в усилията си да задоволят исканията на своите военачалници, открили барута.


За много от великите мислители в историята военният патронаж е бил жизненоважен, за да осигуряват прехраната си. Брунелески, Алберти и по-късно Галилей са разчитали за своето препитание на войнолюбивите амбиции на своите богати господари. Всъщност в продължение на дълги годи­ни Леонардо да Винчи (пацифист по убеждения) служил като военен инженер и при херцога на Милано Лудовико Сфорца, и при неимоверно жестокия Чезаре Борджия. В писмото, с което се представя пред Сфорца, Леонардо заявява: „Най-бляскави Господарю, след като вече видях достатъчно и се запознах с доказателствата на тези, които се смятат за майс­тори и изобретатели на военни машини, и след като се уве­рих, че техните изобретения и употребите на гореказаните инструменти не се различават по нищо от тези, които се използват от всички, дръзнах - без да искам това да навреди на някой друг - да се свържа с Ваше Превъзходителство, за да ви запозная с моите тайни изобретения, като след това се оставям на Вашето благоволение, за да Ви покажа на дело -в удобно за вас време - това, което накратко съм описал по-долу”. След което се захваща да описва проектите си за об­садни машини, нови видове барут, транспортни средства и оръдия, включително мортири, „много удобни и лесни за транспортиране; с тях могат да се изстрелват камъни, които да се сипят почти като градушка, а пушекът им ще хвърля врага в ужас и така ще му причинява големи щети и обърк­ване".

Следва ...

Джон Уейн в Rio Bravo

My Rifle, My Pony and Me - Dean Martin and Ricky Nelson



Rio Bravo - Cindy Cindy

Войната - всяко зло за добро. Част втора

Войната - всяко зло за добро. Част първа
Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част трета
Войната - всяко зло за добро. Част четвърта



Предизвиканото от военния устрем ускорено развитие на технологиите може да приеме различни форми. Всяко от­критие може да израсне от една-единствена вдъхновена идея, внушена от произволно събитие в хаоса на битката. След това развитието на тази идея може да измине мъчителен път. Алтернативният маршрут започва с някое оповестено проуч­ване, което е било направено в университет или изследова­телски център и е привлякло вниманието на военните. Те на свой ред предоставят средствата за ускорена програма за раз­витие. След това крайният резултат се използва от военните и по-късно намира приложение в цивилния живот.

Съвременен пример за последния случай е едно проучване на структурата на окото, което се провежда в офталмологичната болница „Мурфийлдс" в Лондон. От известно време известни биохимици предлагат технология, наречена LASIK (Laser-Assisted in Situ Keratomileusis, букв. „Корекция на роговицата на място с помощта на лазер") - метод, при кой­то с помощта на специално конструиран лазер офталмологът може да промени формата на роговицата на окото, така че да компенсира някои отклонения в зрението. Екипът в „Мурфийлдс" работи с много по-съвършен вариант на тази техно­логия, който им позволява да отнемат от роговицата пластове с дебелина само няколко молекули. Освен това екипът про­учва потенциалните възможности на импланти, които да раз­ширят „нормалния" обхват на зрението. Тези технологии могат да се окажат полезни не само за коригиране на зрител­ни дефекти (както прави LASIK), но и за създаването на нещо като „суперзрение". Възможно е пациенти, чиито ро­говици са били прецизно моделирани, да са в състояние да виждат електроматнитни честоти, които са далеч отвъд нор­малния обхват, както и да имат много по-ясно зрение от кой­то и да било човек досега. НАСА не остава по-назад: Dr. Joseph Dello Russo has announced in an interview that for the first time NASA has approved the advanced “all-laser” Lasik to improve the vision of its astronaut candidates, many of whom fail because of vision requirements that are not met.

Очевидно е, че тази нова разработка може да има военно приложение, и британското министерство на отбраната го разбра много бързо и наля средства в проекта на „Мурфийлдс". В замяна то очаква да има право първо да се възползва от резултатите и да прехвърли информацията на други екипи, които да приспособят технологията за военна употреба. По-късно различен вариант на тази разработка ще се развие в изследователски програми за граждански цели, с обещание­то всички да имат достъп до по-напреднала хирургична на­меса с технологията LASIK.

Подобни системи на обратна връзка между военни и граж­дански организации образуват гръбнака на огромно разнооб­разие от технологични разработки, наречени „технологии с двойна употреба". В САЩ тази симбиоза се управлява от една-единствена организация - Агенцията за новаторски отбра­нителни изследователски проекти (DAPRA). Тя е основана през 1958 г., в разгара на Студената. DAPRA е военицираният варианта на Office of Scientific Research and Development (OSRD), гражданската служба за научни изследвания и развитие, основана от компютърния пророк Ваневар Буш.

Ако подгледнем за момент постиженията на DAPRA ще установим, че откакто е била създадена преди по-малко от половин век тази организация, която понастоящем оперира с годишен бюджет от 3 млрд. долара, може да си припише заслугите за удивително голям брой технологични нововъве­дения. Най-известният й принос е интернет, разработен спе­циално за Пентагона, който поискал комуникационна мре­жа, която да може да преживее ядрена война. Но DAPRA е дала на обществото много повече. Изследователите на DAPRA са придвижили напред нашите познания в толкова разнооб­разни области, колкото са психологията и психиатрията, раз­работването на модерни материали, технологиите за наблю­дение, многообразните приложения на радара, инфрачерве­ното засичане, системите за търсене с рентгенови и гама-лъчи, сателитните комуникации, високоенергийната лазер­на технология, свръхтънката електронна технология (вклю­чително последните микропроцесори) и модерните горивни системи за сухопътни, водни и въздушни превозни средст­ва. Днес DAPRA разработва технологиите, които ще използ­ваме през следващите десетилетия - широк спектър от идеи, сред които има нови видове компютри (особено биокибернегични системи), кибернетични датчици, които да се използ-' в андроидни устройства и плазмени екрани с висока разителна способност за изтребители (които освен това продължават да подобряват и домашните телевизори). DAPRA също така иска да развие по-бързи и по-ефективни методи за производството на военно оборудване. Някой ден те биха могли да бъдат приложени в граждански индустриални сис­теми в Третия свят, които днес са на чертожните дъски в DAPRA. Скоро те ще станат достъпни за търговски цели и ще включват от ефективен компютърен софтуеър за гласово разпознаване до нанотехнологии (науката, която може би скоро ще позволи на микроскопични роботи да проникват в тялото и да оперират наранени или заболели тъкани).



Следва ...

Чудото Paul Potts

Не бързайте с оценката. Чуйте го първо как пее!!!
Продавачът на мобилни телефони, Paul Potts , се е представил на конкурс за песен в Англия.

Журито очаква, че младият несръчен 37 годишен мъж, който скромно претендира, че ще пее опера, неминуемо ще се изложи на сцената ... чуйте продължението:

Войната - всяко зло за добро. Част първа

Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част трета
Войната - всяко зло за добро. Част четвърта

Огледайте се.

Къде се намирате? Може би в някой влак? Или в самолет, на височина десет хиляди метра? Или сте се настанили удоб­но на дивана във всекидневната и отпивате от чаша вино?

Където и да се намирате, вие сте заобиколен от атрибутите на XXI в., рожби на технологиите.
Само на няколко метра от вас има машини, коли, телеви­зори, системи за управление на самолети, в космоса кръжат спътници. Може би в джоба си имате мобилен телефон или джобен компютър, а в стомаха ви бавно се разтваря таблетка антибиотик. Всички тези неща имат нещо общо помежду си - всички са свързани и обединени с невидима нишка. Всич­ки те водят началото си от един и същ първоизточник.
Както и вие.

Вие също сте продукт на технологичната епоха, плод на всички онези неща, които са били изковани от стомана и силиций, от пот и кръв. Вие сте рожба на технологията, дете на войната.

Войната - написа специалистът по история на медици­ната проф. Рой Портър - ... често е полезна за медицината. Тя предоставя на медицинската професия изобилие от въз­можности да развива своите умения и да усъвършенства практиките си. освен това тя може да роди един следвоенен стремеж да превърнем мечовете в скалпели.

Ужасът и безумието на военният конфликт неизменно ни съпътствуват; те са константни. Много психолози предполат, че нашата агресия е неразделно свързана с творческата енергия на хората. Тя е лошият близнак, роден от една и съща клетка заедно с нашите креативни пориви, които ни тласкат непрекъснато да учим и да изследваме. Но дори и нуждата ни да водим войни и еуфорията ни от конфликтите, които историята така драматично е запечатала - също създават множество положителни неща. Тъй като в хода на епо­хите огромните страдания на бойното поле по една или друга щастлива случайност са породили много ползи за мирното население. Ето какво пише американският историк Уилям X. Макнийл: „Всеки, който се загледа в уредите в някой модерен дом, веднага ще признае колко много ние, хората от края на XX в., дължим на индустриалните промени, чието начало е било положено при почти паническите обстоятелст­ва, когато цената на оцеляването на една суверенна държава внезапно е започнала да се изразява във все повече снаряди, барут и картечници."

Следва ...

Ето с такива послания се печелят избори

Предизборния клип на спечелилата партия в Швейцария:

Забравената поезия. Блажени, мисля, са страните...

Блажени, мисля, са страните,
де управляват мъдреците,
където подкуп се не знае
и подмазвачът не играе,
и няма пирове, разврат
сред управляващата знат.

Но зле се пише на страните,
на почит гдето са глупците.
В съвет уж, гледаш, заседават,
а се надпиват и надпяват.
Беднякът честен, мисля аз,
макар неудостоен със власт,
е по-щастлив от крал глупак,
че е безгрижието враг.

Себастиян Брант

В Швейцария сенегалците могат да критикуват, но само швейцарците гласуват

И гласуваха. Така гласуваха, че на социалистите свят им се зави. Десните от UDC печелят, а социалистите падат надолу. Как и защо UDC спечели, четете тук:

Улиците на Лозана в пламъци.19.09.2007

Как Сенегал се скара на Европа за демокрацията

Брей, тия швейцарци ... и те националисти .

Кибуц , абсолютното доказателство за провала на комунизма

Ако посмеете да кажете на убедени комунисти, че престъпленията на Сталин и Ленин, които те искат не искат няма как да отрекат, както и пропадането на социалистическата система на Изток след повече от 40 години съветизация, са доказателство за провала на колективизма като доктрина … най-вероятно ще чуете обяснението, че истинският комунизъм, този на Прудон и Маркс никога не е имал възможност да се докаже, защото никога не е съществувал.

Много вероятно е също, че на това абсурдно комунистическо извъртане, вие ще отговорите, че една доктрина, която до сега никой никога не е успял да приложи без масови убийства , депортации и подтисничество, и която винаги е довеждала дo мизерия страните опитващи се да я прилагат, … такава доктрина е перверзна и несъстоятелна по същество. Този ваш отговор би насочил дискусията ви с комуниста, разбира се ако е достатъчно образован , към ролята на правото на собственост като гаранция за лична свобода.
Но вашият събеседник ще продължава да настоява: „истинският комунизъм – справедлив, споделен и доброволен никога не е съществувал. Трябва да му се даде възможност точно на този Истински комунизъм”.

В случая и Вие, като критик на комунизма и събеседника ви комунист, правите грешка. Съществува един доста значителен социален експеримент за доброволен класически комунизъм. Провалът на този експеримент ни дава така необходимото неоспоримо доказателство за непригодността на „оригиналния” марксов социализъм. Този „идеален” социализъм не може да съществува в нашия реален свят.

Експериментът , за който ви говоря, е опитът събран с Кибуците в Израел от началото на XX век и след това от създаването на израелската държава през 1947 до наши дни. Лауреатът на Нобелова награда за икономика през 1992 година, Gary Becker, в своя блог ни предлага един забележителен анализ на историята и икономиката на Кибуците, създадени от евреи утописти. Колегата му Richard Posner, специалист по икономическо право добавя много интересен коментар:’ nowhere is the failure of socialism clearer than in the radical transformation of the Israeli kibbutz.”

В по-голямата част от Кибуците, родителите живеят в скромни жилища, собственост на общността. Децата са отделени от родителите и спят в обществени детски спални. Това има за цел да предотврати неравенството, което генерира семейството и да не позволи предаването на знания в него, където някои родители ще са по-образовани от други и така има опасност да научат на повече неща децата си, за разлика от тези на необразованите родители. Независимо от способностите си, образованието и специализацията си, всеки член на Кибуц е задължен да участва в работата на полето, по поддръжката и т.н.. След това, всеки кибуцианец получава равна част от продукта на Кибуца. Ако някой печели пари извън общността, то той е задължен да ги внася в нея и да ги раздели с другите членове. Ротационният принцип за селскостопанската работа е правило … , промискуитетът – също;-).

В началото, сплотеността в Кибуците е поддържана от една страна от религиозния ортодоксализъм, а от друга от враждебната околна среда, в която държавата Израел съществува и до ден днешен. Да не забравяме, че за 25 години, ислямските съседи на страната започнаха 4 войни, което консолидира жителите на Кибуците около необходимостта от самозащита. Но дори и тази външна заплаха не успя да накара членовете им да повярват в колективната утопия.

Постепенно в Кибуците започват да се натрупват проблеми. Най-вече младите искат да напуснат тази среда, което са свободни да направят за разлика от китайците или бившите граждани на Източния блок. Напускането на Кибуца, изисква материални възможности, които не винаги са налице – родителите на децата не са заделили никакъв капитал за семейството и това усложнява нещата с интеграцията на младежите в свободния свят. От друга страна „блокирането на наемите от социалистическата израелска държава, разруши пазарът на наемането на жилища и никак не улеснява напускането на семейството. Така, част от младите се чувстват по-скоро икономически затворници в Кибуците, отколкото ентусиазирани участници в изграждането на нещо ново.

Към горното се добавя и ревността между членовете, удари зад гърба и паразитното съществуване – това, което икономистите наричат "free rider" - защо някой трябва да се смазва от работа, ако накрая получава също толкова колкото и тези, които не работят?

Неефикасността на производствената система, дължаща се на липсата на специализацията на производството, стресът дължащ се на разделянето на фамилиите, лошото използване на индивидуалните възможности, доведоха до изчезването на някои Кибуци и трансформирането на доста други в частни предприятия, където семейството е заедно и заплащането е в зависимост от пазара. По този начин личната инициатива позволява да се развиват начинания различни от селското стопанство и позволяват усъвършенстването на хората.

И така 70% от Кибуците се превърнаха в капиталистически предприятия, в които колективизмът е ограничен до взаимопомощта между членовете. В Кибуците на брой около 250, в най-добрите им времена никога не е живяло повече от 7% от израелското население. В момента в няколкото Кибуца, които все още запазват колективистката си комунистическа структура и организация, живеят незначителен брой хора. Тези утопични комунисти успяват да преживеят само защото са интегрирани в едно по-голямо капиталистическо цяло – държавата Израел. Именно либерализмът им позволява да оцелеят.

Провалът на социалистическите Кибуци е най-необоримото доказателство срещу колективистичните илюзии. Този провал е и доказателство, което затваря устата на комунистите отричащи факта, че сриването на СССР и сателитите му е резултат от нежизнеспособността на самата комунистическа идея. Дори когато комунизмът е идеологически издържан, доброволен и не е придружен с репресии, той не успява да донесе удовлетворение, просперитет и мотивация на индивида. Ясно доказателство за това е съдбата на еврейските Кибуци.

Как 12 човека стават 13?

Кликнете на картинката и изчакайте малко! Пребройте хората на нея. След обмяната на органи, пребройте пак. Първият път са 12, а втория 13. От къде идва 13ят човек?

Лява полусфера, дясна полусфера

Kликнете на снимката!

Човешкият мозък е доста сложно нещо. Ако виждате балерината да се върти в посока на часовниковата стрелка, значи при вас доминира дясната хемисфера ... ако я виждате да прави пируети обратно на посоката на часовниковата стрелка означава, че доминира лявата хемисфера.


Функции на лявата хемисфера: логика, внимание в детайлите, доминиране, думи и реч, настояще и бъдеще, математика и науки, знание, разбиране, схващане на реда и мотивацията, познава имената на вещите, базира се на реалността, създава стратегии, практичност, избира сигурността.


Функции на дясната хемисфера: използва емоцията, интересува се от общото, символи и картинки, настояще и бъдеще, философия и религия, интуиция, вяра, пространство, разбира как функционират вещите, базира се върху размисъла, вижда и отгатва възможностите, невъздържана, поема рискове.



Когато я загледах за пръв път се въртеше на ляво ... след това излязах и пак погледнах - въртеше се на дясно. Така и не разбрах какво доминира при мен. Утре пак ще опитам ...

Гардиан изгубен във времето

US plans to install 10 missile interceptors in Poland, linked to a missile-tracking radar system in the Czech Republic, have bedevilled US-Soviet relations in recent months, and there are few signs of a breakthrough that will improve the political atmosphere.

Забравената поезия. Все някъде гората оредява ...

О, странници по друмища неверни,
не се плашете! Може да са черни
горите, но и те си имат край
и слънцето отново ще сияй -
със изгрева, със залеза червен,
със почващият или свършващ ден.

Все някъде гората оредява…

Джон Р. Р. Толкин

11 Септември - Пентагона

Впечатляваща възстановка на атаката над Пентагона, комбинирана с реални снимки и записи от охранителните камери:

eCp