Варварите в Източна Прусия. 'Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945'

Част II

Част III

Германците са жестоко наказани в последните години на Втората Световна Война. Налага им се да плащат с лихвите за престъпленията извършени от Вермахта и СС на територията на СССР. Източна Прусия изживява терор и ужас, какъвто не е имало по тези земи от времето на Чингиз Хан.

Макс Гастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга 'Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945', на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

Първото навлизане на руски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на хитлеристките войници се открива невероятна картина.

Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити. Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм, не различаващ се от нацисткия:

„ В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek) – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някой от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някой бебета, главата беше просто размазана.”

…В крайна сметка всичко, което се случва по време на тези първи атаки, е само предвестник на варварското поведение на Червената армия след навлизането и в границите на Третия Райх. Повече от 100 милиона души в хитлеристка Германия, се оказват в тъмен лабиринт, където ги чакат ужаси, много по-големи от тези, на които са били подложени западните страни по време на войната.

За руснаците тези територии стават място за отмъщение на зверствата, извършени от нацистите на територията на СССР. За три години германските войски избиват много хора и причиняват на руския народ неимоверни страдания – загиват 8,7 милиона съветски войници и 18 милиона цивилно население.

… и когато тази съветска орда влиза в Германия, тя представлява отвратителна гледка. …

Едни от най-големите жестокости са извършени в Кьонингсберг. Русите сриват града до основи и въпреки това на щурмовите групи се налага да се сражават за всеки метър, използвайки огнехвъргачки за да унищожат защитниците, които отказват да се предават. Един руски офицер си спомня: „ Никога не бяхме срещали такова яростн съпротива както в Кьонингсберг”.

Когато най-накрая градът пада, червеноармейците избиват хиляди цивилни. Жените били изнасилвани направо в родилните домове и болниците. Лекар си спомня отчаяните им викове:”Застреляйте ме! Застреляйте ме!”, но мъчителите избирали за жертвите си бавна смърт.

Михаил Вик (Michael Wieck), един от преживялите тази касапница си спомня: „Всеки срещнат мъж те убиваха, всяка жена – изнасилваха. През нощта от всички страни се чуваха писъци и викове за помощ. Те затваряха хората в мазетата на къщите и палеха домовете. Те изкарваха мирните жители, на полето, където се бяха водили сраженията и ги разстрелваха или изгаряха живи.” На евреина Михаил Виек не се изплъзва парадоксалността на ситуацията: „В началото Хитлер и нацистите се опитваха да ни унищожат, сега с това се заеха руснаците”.

Александър Солженицин, който в годините на войната е бил офицер артилерист, си спомня: „Всички ние знаехме, че немските момичета можем да ги изнасилваме и убиваме. Това се възприемаше едва ли не като бойно отличие”.

Изправено пред яростното, безпощадно руско настъпление, през една от най-студените зими на 20 век, немското население, стотици хиляди мирни жители в по-голямата си част пеша, поемат пътя на Запад. За да им даде възможност да се изтеглят, Вермахтът защитава този коридор до последно, не позволявайки на червеноармейците да затворят обръча на обкръжението. Само едно е било от значение – спасяването на цивилните от руското настъпление. Пътищата били препълнени с бежанци, а канавките от трупове. Мъртвите бебета и деца лежали направо в снега. Някои бежанци, ужасени от ставащото се връщат обратно казвайки:”Може би, руснаците не са чак толкова страшни за колкото ги представят”. След това те дълбоко са съжалявали за това си решение. Изравнявайки се успоредно с колоната връщащи се бежанци, руските войски ги разстрелвали с картечници – ставало е дума само за отмъщение.

По-късно, руснаците се опитват да се оправдават: „Припомнете си какво правеха немците в нашата страна” – казват те. И наистина , на всеки убит немски войник отговарят четири- пет руски загинали от ръцете на Вермахта, СС или Луфтвафе. В болшинството руски войници, всякакво чувство за жалост и справедливост умира много по-рано по стотиците бойни поля в родната им страна. И въпреки това, сега едва ли има човек, който без негодувание да мисли за участта сполетяла Източна Прусия, още повече, че това не е било оправдано от никаква военна необходимост.

Руснаците веднага започнали да плащат за своята жестокост. Ненужната победа в Източна Прусия им струва 600 000 убити и ранени, почти толкова колкото са всички загуби на англо-американците на Западния фронт.

По-късно им се налага да заплатят още веднъж. Виждайки какво се случва в Източна Прусия и Прибалтика, немците разбрали, че да се опитват да доживеят дo съветската победа, просто няма смисъл. На тях не им оставал друг избор, освен да се бият до край. Заради това, че победителите предложили на победените само смърт и страдания, сталинските армии на път за Берлин понесли огромни загуби.

Кървавата зима в Източна Прусия е един от най-страшните епизоди на ВСВ. Немците и до сега изпитват ярост, че Светът знае толкова малко за тези събития. Една жена от Източна Прусия ми каза: „Това беше нашият Холокост, но всички плюят на това”.

Римл@нин

На какво се дължи промяната в Ирак

1. Местните племена, фракции, вождове, вече не подкрепят Ал Кайда и работят с американците.

2. Има съгласие за промяна на иракската Конституция позволяваща на бивши членове на БААС, които не са участвали в репресивния апарат на Садам, да заемат постове в армията, полицията и правителството (досега Конституцията го забраняваше). Водят се тайни преговори за пълно прекратяване на атаките след приемането на поправката в Конституцията. Преговорите са в Хелзинки.

3. Секюризирана е границата с Иран и е постигнато съгласие за Армията на Мехди. Ал Садр е вън от играта за 6 месеца благодарение на Конди.

4. Петреус не чака да го нападат, а сам напада - т.е. поведението на войските е сменено от пасивно на активно.

5. Икономиката на Ирак върви много добре и това се чувства от населението. Не искат и да чуят за режима на Садам ( с изключение на сунитите). Иракската икономика е най-бързо развиващата се в света:

The first and most important projection is that Iraq’s GDP will grow 16.8% in 2006 and 13.6% in 2007, making it the fastest growing economy in the world, and many times faster than the world average of around 4%. This huge surge will snap Iraq out of its long misery (the US snapped out of the Great Depression in the same way with massive WW2-driven economic growth in 1942-45). Many Iraqis are set to see their financial situations improve dramatically, and as stated by PR master Bill Clinton, “It’s the Economy, Stupid”.

Забравената поезия - 4. Химн на ХХХ легион

Химн на ХХХ легион

Митра, Бог на Утрото, тромпетите ни събуждат Стената!
Рим е над нациите, но Ти си над всички!
Сега след като имената са казани и стражите са прогонени,
Митра, също войник, дай ни сили за този ден!

Митра, Бог на Залеза, ниско над западното море -
Твоето спускане е безсмъртно, безсмъртно, за да се издигнеш пак!
Сега когато бдението свърши, сега когато е извадено виното,

Митра, също войник, запази ни чисти до зори!
Mитра, Бог на Нощта, тук където умира великият Бик,...

Изглежда, че Буш ще спечели играта

Буш е в Ирак. Той избра за посещението си провинция Анбар – територия, която дълго време се смяташе за загубена и която днес е една от най-сигурните зони в Ирак....

Последните сондажи на общественото мнение публикувани от края на август 2007 на ZOGBY International , показват че 54% от американците вярват във възможна победа в Ирак. 43% смятат, че един доминиран от републиканците конгрес, би се справил по-добре със ситуацията . 20% са на обратното мнение и подкрепят демократите, но само 3% одобряват поведението им към Ирак.

Когато десните медии в САЩ като Fox News, Washington Times или Wall Street Journal настояват, че войната в Ирак е на път да бъде спечелена, левите демократи започват да говорят за „демагогия” и за „лъжа”. Хилари Клинтън нарича това "Vast Right Wing Conspiration”.

Когато обаче ляво-центристки вестници като Washington Post започнат да публикуват статии със заглавие „A Season of Hope in Iraq”, става много по-трудно да се говори за дезинформация.

След Хилари Клинтън , която с неудоволствие призна за новата стратегия : „It's working", след като Барак Обама смени на 180 градуса мнението си за Ирак и отиде дори по-далече, като призова САЩ да бомбардира Пакистан ако иска да спечели войната и в Афганистан … изглежда големите леви медии най-после са разбрали какво се случва и бързат да се пригодят към ситуацията на терена.

А резултатите в Ирак са впечатляващи. Намаляване с 50% на терористичните атаки ( Major attacks decline in Iraq, By Jim Michaels, USA TODAY ); 90% от иракската територия е спокойна под управлението на местните власти подпомагани от коалицията. На Юг Великобритания изтегля военнослужещите си от град Басра, а иракските племена и фракции се съюзяват по-скоро с американците, отколкото с Ал-Кайда (Times и USA Today). Милициите на Ал Садр, в резултат на ежедневните мини войни по между си, обявиха, че спират военна дейност за шест месеца и това изглежда е началото на края на Армията на Мехди.

Ето и Буш какво казва : "ако ситуацията продължи да се подобрява със същите темпове, можем да предвидим изтеглянето на някои части още през март 2008"

In Surprise Visit to Iraq, Bush Says It's 'Possible' to Start Bringing Troops Home

Ето още от европейския SPIEGEL ONLINE: "The US Military is more successful in Iraq than the world wants to believe." ,

а ето каква е ситуацията с президентската надпревара - Джулиани на 3% пред Клинтон ( дали е свързано с Ирак?):

Giuliani 47% Clinton 44%;

August 30, 2007

И така ... на иракския фронт има нещо ново - нещата вървят на добре.

Римл@нин

Време за генерали. Редниците си отиват!

Докато комисията по досиетата вади имена на промъкнали се през задния вход на българската политика бивши кадри и доносници на Държавна сигурност, през парадния й вход съвсем по правилата влизат други кадри на бившите служби. Редниците на ДС си отиват и на техните места застават хора, ръководили процесите в комунистическия режим.
Българското общество чака почти 17 години, за да започне някакво отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. По ирония на съдбата или заради предизвикателствата, които поставя реалната политика с отварянето на архивите се заеха БСП и ДПС. Десните партии се провалиха в тази важна на думи за тях задача, когато имаха възможност да я решат. И сигурно са готови да предоставят на избирателите си много оправдания.

Пълният крах на българската десница е свързан именно с нейната неспособност да реши въпроса с наследството на комунизма в две посоки. Едната е неуспехът й да направи сравнително почтена смяна на собствеността и да стимулира създаването на социално-ангажирано предприемаческо съсловие. Другата е свързана с провала на десните партии да дадат информация на обществото за това „Кой, кой е бил и кой е днес?” в българското общество. Тази втора част е пряко свързана с отварянето на досиетата на ДС.

Създатели на капитализма

Трудно ще намерим сфера на обществения живот в България, в която водещи фигури да не са хора, свързани с бившата Държавна сигурност. Без да развиваме шпиономания е достатъчно да видим, че в най-важните институции в страната – в полицията, прокуратурата и съда на ключови постове продължават да бъдат хора свързани с бившия апарат на ДС.

Други работили в службите или за службите хора са уважавани собственици на телевизионни канали, на вестници или държат производства или бизнес, които са ключови за развитието на цели региони.
Няма да е пресилено ако кажем, че пазарната ни икономика и днешният български капитализъм стъпват върху структури и бизнес среда изградени през 90-те години с помощта на бившите служби или от хора с дълга професионална биография, свързана с тях.

Доскоро обаче, повечето от хората, свързани с Държавна сигурност бяха част от невидимата страна на управлението на страната. Дали като собственици, като банкери, като съветници на политици и като „елити в сянка”, те не заемаха публични постове и не излагаха властовия си ресурс на показ. Така бе доскоро.

Реваншът на службите

Президентите на България и Русия, както и двете страни днес си приличат по едно нещо – те успяха да реабилитират изцяло наследството на комунистическите тайни служби и хората работили за тях. Днес и в Русия и в България на ключови постове в управлението на частни компании и на държавни институции има много хора, служили в бившия репресивен апарат.

Да си работил за службите за сигурност на комунистическия режим вече не е срамно. В страната ни няма морална среда, която да казва, че е „лошо” хора ръководили комунистически служби или били доносниците на Държавна сигурност да бъдат в политиката или бизнеса.

Напротив, след 2005 г. насам се наблюдава тенденция, в публичното пространство да се реабилитират имена и биографии от комунистическия период. И ако за мнозина, през 2005 г. тази теза изглеждаше като „политическа параноя” на десницата, днес е съвсем очевидно навлизането на хора от МВР и бившите служби в политиката. И то не какви да е хора, а такива с генералски пагони.

Номинацията на от страна БСП за кмет на София на ген. Бриго Аспарухов е показателна за тенденцията за реванш на службите в българската политика. Аспарухов е една от най-спорните фигури не само в самата левица, но и въобще от времето на прехода. Той не е само директор на разузнаването по време на преходен за България период, в който службите изиграха съществена роля за създаването на новите „силни на деня” в обществото.
Аспарухов е един от създателите на генералското движение в БСП. Ако е вярно, че съответното движение, чието официално име е „Движение за единство и развитие в БСП” играе ролята на „властови картел” в България, доре след официалното си разпускане, то Аспарухов е сред добре приетите му членове.

Генералът има проблеми със съдебната система. Той е следствен по дело за унищожаване на агентурното досие на банкера Атанас Тилев. Делото престоява в институциите, и по точно в Софийския военен съд, като бе прекратявано веднъж от прокуратурата. Делото обаче не му попречи да стане депутат от БСП, след това да получи предложение от Симеон Сакскобургготски да стане негов съветник по националната сигурност. Той бе поканен и от настоящия министър Румен Петков в обществен съвет към МВР, чийто състав предизвика остри реакции в страните от НАТО, основно заради имената на бивши височайши фигури от бившата Държавна сигурност и службите.

Настоящата му номинацията му за кмет на София идва със застъпничеството на премиера Сергей Станишев. Дали тя е тактическа игра, част от отношенията между настоящото ръководство на БСП и президента Първанов или просто опит да бъде втвърден червения електорат в София ще разберем тепърва. Ясно е обаче, че номинацията на Бриго Аспарухов е поредния ход на влизането но бивши служители на МВР и службите в българската политика.

Момичета с пушки - 16

Конфликтът между "земното" и "небесното" - не винаги изборът е лесен

Религиозните армии са силно мотивирани военни формирования, способни да печелят битки при неравнопоставени условия. Достатъчно е да си припомним кръстоносните кампании, еничарския корпус на Султана или джихадистите от Ал Кайда, за да са убедим в това. Но религията в армията, често се превръща в пречка и води до неразрешим вътрешен конфликт.

По време на евакуацията на две заселнически фамилии от Хеброн, израелската армия се сблъсква с неочакван проблем: около 30 войника отказват да участват … по религиозни причини.

Не подчинилите се, не са били достатъчно многобройни за да провалят операцията и представляват само около 1% от 3000те ангажитани в нея, но за сметка на това , те са били в състава на елитна част, което хвърля сянка върху надеждността на специалните сили на Тсахал. Това постави на дневен ред въпросът, за участието на религиозните фундаменталисти в националните армии, където те се записват като въодушевени доброволци:


„ Желанието да служат в армията, не престава да расте в религиозно-националистичните слоеве на населението, основно в колониите. През 2006, например, 55% от състава на елитните сили на Тсахал и на ново дипломираните офицери на Сухопътните сили, са младежи идващи от колониите, където са преминали образованието си в Yeshivot hesder( училища с изучаването на Талмуда). … и това се случва на фона на общата картина, където религиозните фундаменталисти не са повече от 20% от населението на страната.”

За съжаление, това желание да се участва в защитата на страната не минава без проблеми. Религиозните войници имат своя визия за това каква и какво трябва да бъде отбраната на Израел и най-вече, какво не трябва да бъде. В случай на съмнения, тези религиозни доброволци, могат да се аргументират с религиозни задръжки и морален конфликт. В случая в Хеброн, елитните части са предпочели да се подчинят на рабините, които им забраняват да участват и да пренебрегнат заповедите на армейското командване. Според депутатът от Меретц, Ран Коен(Ran Cohen), рисковете от такова поведение в тактически план са повече от очевидни:

„Трябва да се реагира незабавно, ако не искаме нашата армия да се разпадне на парчета…. Този феномен се появи по време на евакуацията на ивицата Газа и той се разпространява. Той представлява заплаха не само за армията, но и за нашата демократична система. Ако не вземем мерки Тсахал ще се превърне в някакъв сорт общежитие, където всеки ще приема или отказва да участва във военните операции според собствените си политически пристрастия и дълбочината на вярата си”

Във всички страни по света, войниците и преди всичко тези от наборните армии, често се сблъскват с конфликта между задължителното подчинение на армейската йерархия и личните си възгледи. В тази дилема набожността заема особено място: каква тежест има една „земна” заповед на армейски командир, пред „небесните” задължения на вечната душа на вярващия войник? Очевидно, това противоречие, поставено в конкретни условия, води до несъвместимост между „земното” и „небесното” и принуждава войникът да направи избор между двете.

В мирно време, когато на този религиозен военен е наредено със сила да евакуира сънародниците си, моралният конфликт се превръща в задънена улица и решението се накланя в полза на неподчинение на военната йерархия…. И обратното, по-време на стрес , бойни действия или война, в условия когато става въпрос за живот или смърт, войникът е по склонен да адаптира конкретната ситуация към вярата си и да направи компромис с религиозния си морал, давайки приоритет на армейската заповед. Например: Забраната за убиване се превръща в проблем, едва тогава когато наистина трябва да се убие човек, а вярата в библейския Велик Израел става пречка когато трябва да се евакуират ортодоксалните евреи живеещи в Хеброн.

Може да се каже, че този тип конфликти са сравнително редки в израелската армия, въпреки че това е армия на една държава, около която се разнася парфюмът на теокрацията…. , но може също да се констатира, че тези проблеми се изострят и то не от увеличаващата се набожност на войниците, а от характера на мисиите, в които те трябва да участват. В другите страни по света, колко вярващи или доброволци, биха се съгласили да участват в операции поставени под религиозна анатема? Тъй като западните армиите се базират само на упражнения и симулации на подобни ситуации, никой не би могъл да отговори …

Римл@нин

Момичета с пушки - 15

Франция в борбата срещу тероризма. НАТО е доволен

Проблемните отношения между Франция и НАТО изглежда остават в миналото. Резултатите от срещата Буш-Саркози започват да излизат на бял свят.

Франция изпраща допълнително 6 самолета Мираж-2000D в Таджикистан, които ще участват в бойните операции на НАТО в Афганистан. От Душанбе, следващият месец, самолетите ще бъдат преместени в Кандахар, където българският батальон участва в охраната на летището. Така, тези 6 Миража ще се присъединят към базираните вече там 6 самолета Рафал на френските ВВС. Увеличението на бойните ефективи е с 100%.

За другата база в Киргизстан, заминават два самолета цистерни C-135, който ще подсигуряват операциите. Към тях се присъединяват и два други френски транспортни самолета C-160 Transall, използвани за прехвърляне на войски, а общо персоналът за поддръжката на новите самолети се увеличава с 350 души.

Предвиденото от администрацията на Ширак, съкращение на специалните сили е ревизирано. Не само няма да има съкращение, но и френските командоси ще се увеличат с 150 души, които ще се присъединят към 201 афгански корпус и ще поемат специалните операции на корпуса от американските си колеги.

Освен това военноморската група на самолетоносача Шарл де Гол, ще се завърне в Персийския залив към края на годината и ще участва в поддръжката на операциите на афганистанския фронт. В момента в залива се намират две френски фрегати и един поддържащ кораб в състава на американската военноморска групировка. По време на предишната си мисия, самолетите Рафал на самолетоносача де Гол извършиха повече от 150 бойни полета в Афганистан, включително и с използване за пръв път на лазерно управляеми бомби американско производство.

Решението на Франция, за увеличаването на ангажимента си в Афганистан и разгръщането на новата авиогрупа в Кандахар се посреща с голямо одобрение от НАТО.

Забравената поезия - 3

Скитите

Милиони сте. Ний - рой след рой, след рой.
Кой дръзнал би да ни нападне!

да - скити сме, да - варвари безброй
с очи прилепнали и жадни!

Русия Сфинкс е! В радост и в позор

тя в черни кърви се облива
и в тебе впива, впива, впива взор

и с обич, и с ненавист дива.

За сетен път - към труд и вечен мир!
0, свят прогнил, недей се спира!

За сетен път на светъл братски пир
приканва варварската лира!

Ал. Блок

Moмичета с пушки - 14

Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. 1884 - Русия срещу Съединението

1. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината

2. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Kak ce съсипва икономиката.

3. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Никола Жеков. Българското войнство 1878-1928

4. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Из речта на др. Вълко Червенков

5. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Окупацията.

6. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944-47г.

7. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. Как руският цар върна „освободената” България обратно в рамките на Османската империя

8. Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината. 1884 - Русия срещу Съединението

1884. Русия срещу Съединението.
(Автоматичен превод от френски)

Russia freed Bulgaria at the price from immense sacrifices inmen and silver. Can it suffer that this young country, of which it intended to make the avant-garde of its walk ahead towards the Mediterranean, escape its influence completely and becomes the ally of its rival Austria-Hungary? The moment is decisive. Two possibilities present: or Bulgaria constitutes itself apart from the influence Russian, and in spite of Russia, and later under the auspices of Hungary is formed a Balkan federation, that Romania defends in the camp cut off created in this moment with Bucharest, or Bulgaria becomes vassal and the advanced station of the Muscovite empire. In the first case, Constantinople and the banks of the sea Égée definitively escape Russia and it are not any more but in the unlimited plains of Asia that it can extend. In the second case, Russianized Bulgaria and one day increased involves Serbia, takes with reverse Bosnia and, of Philippopoli, dominates the Bosphorus; occupation of Constantinople by one army bulgaro-Russian is early or late inevitable. Twice already, Russian armies arrived almost for the Horn-D' But, andhowever their base of operation was then the Ukraine and they had to advance, of stage in stage, by crossing Moldavie, the Danube and Balkans. On the basis of Roumélie, they would arrive in some days with the Marmara Sea and the Bosphorus. One would not have a long time so that the Peninsula, Slavic of race and orthodoxe of religion, became, like Finland, a dependence of the great empire of North. Greece could it then preserve its independence? And which would be the fate reserved in Austria-Hungary, of which Slavic populations, more many that all the others joined together, would resist with difficulty the almost irresistible attraction which the principle exerts today of nationalities?.............

At once the opposition between England and Russia appeared. Making both completion volte-face, the first approved the union, that it had fought so much in Berlin, and the second attacked it, then that it had failed to risk the war to maintain it five years previously...............

While Austria and England, entirely of agreement, and evenGermany and Italy, accepted like inevitable the union of bothBulgaries and that the Door was resigned to it, Russia fought it with eagerness, contrary to the feelings of the Russian nation, because us let us see in the _Blue English Book_ (_B. B. _, I, n° 161) that them Russian officers with Philippopoli applauded the revolution of the 18 September, until the moment when instructions in contrary direction them arrived................

In the meeting of the conference of November 25, the ambassador of Russia, Mr. de Nélidoff, asked that the base of all the deliberations was “it re-establishment of the order, in conformity with the stipulations of the treaty from Berlin”, which implied an absolute veto with the union of bothBulgaries..............

A few days later, the consul of Russia with Philippopoli threatened them notable rouméliotes of the intervention of the Turkish troops, if they did not agree immediately at the requests of the Door. The notable ones answered proudly that they would push back the Turks and that they had on the border an army of 70,000 men lends to fight whoever their border would pass. (_B. B. _, II, n° 57.)...........Why Russia persisted in it defending only the treaty of Berlin,that it had cursed so much, and to fight the realization of the goalthe main thing of its treaty of San-Stéfano?................

The true reason for the opposition of the czar to the union of both Bulgaries seem to be this one. Russia, by freeing Bulgaria at the price of a very expensive war and very loophole, had hoped that this province, Russianized soon, would have remained entirely under its dependence, like Bosnia under that of Austria. Troops Bulgarian, exerted and ordered by Russian officers, had to form its own army one or two corps. The assimilation seemed all the more easy, that the Bulgarian language is of all the dialects Slavic that which approaches more of Russian, and that clergy and them peasant-which constitute almost all population-were it entirely devoted “to the Czar liberator”........

But Russia showed itself very clumsy. It treated the Bulgarian ones and their prince in moudjiks. It thus caused a resistance which went growing and which was to strengthen the revolution of September 18, made by the democratic party. It feared that Bulgaria, unified without its support and without its knowledge, did not become a State containing all the elementsof a free and autonomous development, which, like Romania, would hear to defend its independence and would like at no price to become the vassal one despot isme moscovite...................

It was convinced that its interest ordered to him to be opposed, by all the means, with the unification of nationality Bulgarian; not understanding that it fought against a movement irresistible and that it sacrificed thus among her brothers of the South its popularity so dearly acquired. ................

On several occasions, it had been believed that a conflict was inevitable. Kaulbars general had announced that if the Bulgarian ones were not subjected not to its wills, the Cossacks would come to put them at the reason. Russian drain-holes crossed in front of Bourgas and Varna, and of the troops Russian massed on the edges of the Black Sea. But the count Kálnoky in Vienna and the Tisza minister in Pesth made hear, within their Parliament, a language if Net and if edge that one had to believe that it would not be repudiated by Germany. ....................

Russia, indicator to draw up in front of it a coalition of all them powers, excluded France, believed careful not to send in Bulgaria Cossacks announced by the Kaulbars general. It thus had fact a deplorable campaign; because, in addition to the nuisance of a retirement late and awkward, it had alienated sympathies of populations which owed him their independence. Lessons of the history profit little, because Russia had previously made the same fault in Serbia. After having obtained for the Serb ones, in 1820, an independence almost supplements, it maintained in the country a permanent agitation, in order to force it to throw itself in its arms. Through gold, it caused a series of conspiracies and rebellions and it forced successively Milosch, prince Michel and Alexandre Kara-George to be abdicated and with to take refuge in Austria. Tired these intrigues, the Serb ones finished by to withdraw itself completely from the influence of Russia, and though recently it is with the Russian victories that Serbia owes its last enlargings, it is not in Saint-Pétersbourg only Belgrade requires its inspirations.............

Russia wants it to make of Bulgaria a vassal province, then it to reign one of its creatures is necessary to send to it, pressed on regiments Muscovites. If the prince enjoys a certain independence and if it is not supported that by Bulgarian troops, it will have to act in the interest of country, or it will be reversed by its subjects. If it must, on the contrary, obey with the instructions of the czar, the practice of the constitutional mode will be impossible. Even with the help of the coup d'etat, prince de Battenberg could not continue to control in opposition with the feelings and them wishes of the country. What wants Russia can be obtained only by one permanent occupation.............

LA PÉNINSULE DES BALKANSVIENNE, CROATIE, BOSNIE, SERBIE, BULGARIEROUMÉLIE, TURQUIE, ROUMANIETOME IPARISFÉLIX ALCAN, ÉDITEURSUCCESSEUR DE GERMER-BAILLIÈRE ET Cie108, BOULEVARD SAINT-GERMAIN, 1081888BRUXELLES P. WEISSENBRUCH, IMP. DU ROI 45, RUE DU POINÇONLA PÉNINSULE DES BALKANS LIBRAIRIE C. MUQUARDT0

Саркози е строг, но справедлив

Франция е в пореден скандал – престарял рецидивист педофил е пуснат от затвора, девет години по-рано от изтичането на присъдата. Непосредствено преди помилването си, е бил лекуван в затворническата болница от … импотентност с Виагра. Но ето че веднага след като излязъл на свобода, отвлякъл петгодишно момченце и както изглежда, успял да го изнасили, въпреки, че го открили след няколко часа.

Във връзка с това, Саркози обещава на французите да построи особена силно охранявана психиатрия, където педофилите ще бъдат изпращани след излежаване на присъдата и ще стоят вътре докато лекарите не ги освободят. Освен това, някои особено тежки случай ще бъдат кастрирани.

Правилно Саркози! Да видим тогава как някой ще си позволи, разсеяно да целува малки момченца по коремчетата.

Най-бързо развиващата се икономика в Света

Най-бързо развиващата се икономика в Света е ... иракската. 16,8% за 2006 и 13,6% за 2007.

The first and most important projection is that Iraq’s GDP will grow 16.8% in 2006 and 13.6% in 2007, making it the fastest growing economy in the world, and many times faster than the world average of around 4%. This huge surge will snap Iraq out of its long misery (the US snapped out of the Great Depression in the same way with massive WW2-driven economic growth in 1942-45). Many Iraqis are set to see their financial situations improve dramatically, and as stated by PR master Bill Clinton, “It’s the Economy, Stupid”. Appeal to people’s prosperity, and much else works itself out.

=============================================

Первым и наиболее важным прогнозу, ВВП Ирака будет расти 16,8% в 2006 и 13,6% в 2007 году, что делает ее самой быстрорастущей экономикой в мире, и во много раз быстрее, чем в мире в среднем около 4% .

Дебат с десет вековна давност. Европейци ли са турците?

Има ли място Tурция в Европа? Имали са претенции да бъдат европейци още през 10 – 11 век. В тази епоха им отговаряжа така: „Да, при условие, че приемат истинската религия ”. По това време, истинска религия за европейците е било християнството. Днес, вместо покръстване, искаме от тях да приемат европейската демокрация …., но дали това условие сега е по-изпълнимо от другото през 1100та година?

„ Кой мъдър и разумен не би признал предпазливостта, войнския дух и храбростта на турците? Можем да си представим ужаса на франкския народ, заплашен от техните стрели, както са били ужасени арабите, сарацините, арменците, сирийците и гърците. Но ако бъде Божията воля, те никога няма да бъдат равни на нас. Това не им пречи да казват, че истински рицари има само между тях и от расата на франките.

Ще кажа една истина, която никой няма да оспори: ако те станат адепти на вярата на Христос и на светото християнство; ако те приемат да се изповядват на единствения Господ и Светата тройца; ако с ясен разум, чистосърдечно приемат и повярват в Божия син роден от девствена майка, който е страдал и възкръснал от мъртвите на третия ден, и се е качил на небето пред очите на поклонниците си, изпратил утешението и опрощението на Светия дух, царуващ на Небето и на Земята … ако приемат това, тогава никой вече няма да мисли, че ги превъзхожда по сила, храброст и изкуство в боя”

Gesta Francorum et aliorum Hierosolimitanorum. (1095-1099). Ed. Arlеa, Paris 1998, 174 p., pp. 60-61

Превод: еСр