Неудобната истина

Тази година, 2007, Китай става замърсител N1 на планетата. Да си припомним - Китай, Индия и САЩ не са подписали договора от Киото, което го прави мъртво роден.

Краят на петролната индустрия

"Шеврон", втората по големина американска нефтена компания след "Ексон Мобайл", обяви миналата седмица, че ще изкупи $15 милиарда от акциите си през следващите три години. При сегашните стойности, това представлява 7.5% от предлаганите на пазара акции на "Шеврон", съобщава агенция Блумбърг.

Ако "Шеврон" продължи обратното изкупуване със сегашните темпове, компанията ще ликвидира целия си публичен капитал до 2023г. "Ексон Мобайл" всяка година изкупува акции на стойност $30 милиарда. Ако тенденцията се запази, "Ексон" ще изкупи всичките си акции до 2024г., пише в. "Дневник".

Докато подобни практики увеличават дивидентите от останалите в обръщение акции, инвеститорите могат да претърпят загуби, ако доходите и активите на въпросната компания тръгнат надолу.

Частните нефтени компании, наред с държавите производители на петрол, нечленуващи в ОПЕК, само след няколко години ще бъдат принудени да намалят петролната си продукция, поради изчерпване на наличните залежи.

Към 2011г., тези компании, включително британските "Роял Дъч Шел" и "Бритиш Петролиум", френската "Тотал" и американската "КонокоФилипс", няма вече да са в състояние да увеличават продукцията си.

Към 2014, добивът на петрол ще започне бавно, но трайно да спада и нефтените компании ще навлязат във фаза на ликвидация. Нови нефтени находища не се разкриват с достатъчно бързо темпо, за да задоволят нарастващото търсене на петролни продукти в световен мащаб.

Дори при цени от $80 за барел, компаниите не желаят да рискуват с инвестиции за проучване на нови находища.

"Ексон Мобайл" ще вложи $21 за проучвания и поддръжка на сегашните си производствени мощности, но това е значително по-малко от сумата заделена за обратно изкупуване на акции.

Сегашната тенденция не вещае нищо добро за страните консуматори на петрол, тъй като това ги прави още по-зависими от ОПЕК. Добивът на петрол вече е достигнал максимума си в Мексико, Русия и Северно море, а този в Китай ще достигне своя връх през 2010г.
Спадът в производството на нефт ще е постепенно. Страните от ОПЕК могат да задоволят световния петролен глад, като увеличат добива си, въпреки че до сега не са били склонни на такава стъпка.

Запасите на страните от ОПЕК също са ограничени. Добивът в Индонезия вече е достигнал своя максимум, докато производството в Либия ще намалее след 2012.
Жаждата на инвеститорите за повече дивиденти, взима връх пред инвестиционни решения насочени към повишаването доходността на компаниите. И все пак, ако ще станем свидетели на краят на нефтената индустрия, обратното изкупуване на акции, е едно добро начало.

Пътят на социализма

Социализмът никога не прощава. Сценарият е винаги един - лъжи и обещания, популизъм ... а след това репресии и убийства. Ето как Бирма строй новото общество на равенство и братство:

The Burmese Way to Socialism is the name of the ideology of Burmese ruler, Ne Win, who ruled the country from 1962 to 1988. It included such ideals as the nationalisation of industries, repression of minorities, and a police state. However, it also encouraged more unorthodox views. These included a severe isolationism, expulsion of foreigners, discouragement of tourists and closing off of the economy...

timber

По- беден, но по-дебел. Социалната география на затлъстяването

Бедните не гладуват. Интересен и доста обезкуражаващ доклад, на екип учени от Сиатъл (Adam Drewnowski, Social Science and Medicine, August 2007) за затлъстяването в развитите страни (САЩ). Оказва се, че в златния милиард, колкото си по-беден, толкова шансът ти да си по-дебел е по-голям.

Процентът на затлъстелите е обратно пропорционален на стойността на жилището им.(2% на всеки 100 000 долара). Така съотношението на дебели хора към тези с нормално тегло се увеличава от 5% на 30% - 5% в богатите квартали и 30% в бедните.Що се отнася до мен, аз съм убеден, че затлъстяването е свързано и с интелигентността на индивида, неговия QI.

Intelligence Test Score and Educational Level in Relation to BMI Changes and Obesity
Intelligence test score, education level and obesity

Възпитанието, което се получава в семейството е от голямо значение. Тъпченето с хамбургери, майонеза и сладки, струва по-скъпо от килограм ориз, шепа грах или три ябълки. Висенето пред телевизора, гледането на тъпи сериали и обездвижването не са функция на личните доходи, а на разума и интелекта. Социалната география на затлъстяването е тази на кварталите с ниско ниво на образование, ниска здравна култура в семействата и ниско ниво на интелигентност.

timber

Мъжки живот

:Ергенство:

:Семеен живот:

:След развода:

Момичета с пушки - 19

Забравената поезия. Ода за гръцката ваза

„Ода за гръцката ваза” от Джон Кийтс

Атинска форма! 0, непостижим овал!

Населен с герои и със деви - ваян в мрамор хоровод;
С клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;
тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод-
като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!
Когато свърши времето ни, пътят ни обречен,
ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета,
ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал,
ни казваш: твойта истина - това е красота

и красотата истина е - запомни, човече!

Как да счупиш машина

Ето какво ми разказа приятел:

Веднъж на сечището, където работели яки български селяни дървосекачи, изпратили вносна машина за рязане на дърва. Селяните и подали дъска:

„Бзъъъ” – казала машината и отрязала дъската.

„Мдаааа…” – казали селяните и донесли греда.

„Вжъъъ” – казала машината и отрязала гредата.

„Яяяя …” –казали селяните и донесли … релса.

„Кръц-кръъъц” – казала машината и спряла. Счупила се.

„Оуууу …?!?” – учудили се селяните, взели пак трионите и брадвите и се върнали в гората да секат и режат на ръка.

Този анекдот на пръв поглед изглежда, че е за заслужената съдба на неуките селяни, но има и друго. Той ни показва как може да се счупи машина.

Всяка машина може да се разглежда като някаква „кутия” с вход и изход. В тази кутия протичат някакви предварително определени действия, които обработват входния материал по определен алгоритъм. Тези действия са константни и са пригодени към материала, който се подава на машината.

Каква ще бъде реакцията на машината, ако на входа и се подадат данни(материали) излизащи от спецификацията и? Трудно е да се каже, но е вероятно това да наруши алгоритъма на работа. Нарушеният алгоритъм, може да счупи, но може и да не счупи машината(релсата чупи машината, но картонът не, и двете нарушават алгоритъма).

Т.е. за да се счупи машина, трябва систематично на входа и да се подават данни(материали) излизащи от алгоритъма и все никой от тях ще я изведе от строя. Не е необходимо да се познава точно кои данни(материали) чупят машината, а просто те трябва да се сменят непрекъснато.

Умните хора защитават важните машини с помощта на входни филтри. Задачата на тези филтри е да допускат до „кутията” само данни, които алгоритъмът и може да обработи.
Ако икономическите програми са „машините”, а елитите(политически и други) са филтрите на входа, то тогава „народът” е на изхода – потребява но не управлява.

А ако искаш да счупиш „машина”, постави селяните за филтър.

Римл@нин

От български към косовски синдром

Ще направи ли Русия същата грешка сега с Косово, както с България по време на събитията около Съединението? Интересна статия от "Независимая газета", в която има и неточностти. Например статията ни казва, че Русия и Турция били против Съединението, но Турция не е. Доказателство за това е факта, че тя не започва война с България и българските депутати турци в Народното събрание единодушно подкрепят обединяването на България.

От български към косовски синдром
24 септември 2007 10:26 "Независимая газета"


Косовският въпрос се превърна в една от основните теми в международните отношения през последните години. Освен това той се превърна в неизчерпаем източник на противоречия между Русия и Запада.

Струва си да отбележим, че в рамките на преговорите по косовския проблем, Русия изглежда повече просръбски ориентирана от самите сърби. За сърбите, изглежда, Косово е по-скоро тема за упражнения по вътрешнополитическа риторика. При това нито Русия, нито Сърбия предлагат условия, които биха решили проблема по удовлетворителен за всички страни начин. А това значи,че въпросът за статута на Косово може да се реши и без тяхното участие.

Най-болезненият изход от ситуацията за Русия би бил, ако Сърбия се поддаде на натиска на Запада и приеме определени бонуси във вид на икономическа помощ от ЕС или обещание за скорошно присъединяване към общността, в замяна на съгласие с условията, наложени от САЩ. Този вариант, който би означавал пълно поражение за руската дипломация, не бива да се изключва. Най-добре ще бъде за Русия да извлече някаква изгода от противоречията си със Запада по статута на Косово.На нивото на дипломатическата риторика Русия многократно критикуваше САЩ, като ги предупреждаваше за възможни "стратегически грешки" в политиката им по отношение на Балканите. Русия по правило посочваше за пример Югославия, където "вариантът на НАТО за решение на косовската криза доведе до провокиране на албанския сепаратизъм и изправи региона пред заплахата на хронична нестабилност". На фона на многобройните "антиалбански” и "антизападни” изявления, Русия традиционно се възприемаше като "защитник на сърбите и на братята-славяни като цяло". Но дали това наистина е така?

Заедно със Запада

В началото на 90-те години н ХХ век "пасивността, немарливостта и невниманието към националните интереси" се обясняваха с липсата на опит на руската дипломация, с неопределения външнополитически курс и прозападните настроения на тогавашния руски външен министър Андрей Козирев и на президента Борис Елцин. С тези фактори се обясняваше прокарването на координираната от Запада политика по отношение на сърбите. Русия поддържаше всички решения и резолюции на САЩ и НАТО в ООН, въпреки че признаваше и критикуваше антисръбската им насоченост. Тогава тя обясняваше солидарността си със Запада със стремежа да "не се нарушава консенсуса и да се вземе предвид сложността на югославската криза". Известни са противоречивите изказвания на руските дипломати от този период.

Така например, руските политици в Москва изказваха принципната си подкрепа за сърбите, докато в Белград руската дипломация изпълняваше ролята на троянския кон на Запада. При това тя уговаряше сърбите да признаят редица "незаконни решения". В същото време във Вашингтон и Ню Йорк руските дипломати одобряваха политиката на САЩ и не се противяха на прокарването на "антисръбските резолюции". Руското външно министерство беше "категорично” против повеждането на каквито и да било операции на НАТО в постюгославското пространство. При все това при обсъждането на тези въпроси в Съвета за сигурност на ООН Русия не наложи вето на решенията на САЩ, въпреки че понякога ги бойкотираше, но това все пак означаваше одобрението им. По такъв начин Русия привидно беше просръбска, а в Съвета за сигурност на ООН и в различните формати за преговори (пример за това е Контактната група) беше напълно солидарна със Запада, като държава, "разбираща значението на съгласието между международните посредници".

Дипломацията на Примаков и Иванов по отношение на Балканите, всъщност, продължи политиката от първата половина на 90-те години. Властите и средствата за масова информация в Русия яростно критикуваха политиката на САЩ по отношение на Белград, но някак си никой не задаваше въпроса, защо Русия е участвалата в приемането през Съвета за сигурност на ООН на "антисръбски” резолюции ? При това в Белград руските представители нерядко критикуваха действията на САЩ, политиката на които по много естествен начин бе базирана на приетите (в това число и от Русия) резолюции. Всичко това може да изглежда странно на пръв поглед. Източниците на подобна политика водят началото си от втората половина на ХIХ в., от епохата на разтърсилата Европа Източна криза.

Уроците на българската кампания

Причините за Източната криза, започнала през лятото на 1875 г. с въстание в Босна и Херцеговина, бяха процеси от вътрешно системно разлагане на Османската империя, развитие на националноосвободителната борба на балканските-славянски народи, намиращи на под властта на турците и изостряне на съперничеството между великите държави за влияние над Балканите. През пролетта на 1876 г. започна въстание и в България, което скоро е било жестоко потушено. Последвалото поражение на Сърбия предизвика изблик на славянска солидарност в руското общество. Царското правителство, отначало избягвало въвличане в конфликт с Турция, през април 1877 г. й обявява война. В средата на юли руските войски преминават Дунав и стъпват на територията на България. На освободените български заеми се създава местна гражданска администрация. В резултат на подписване на Санстефанския договор през февруари 1878 г. България, в която частично е влязла Македония, получава "полунезависимост, ставайки княжество, васално на Турция, която е трябвало да изтегли войската си и да се радва на данък. 250 хил. българи подписват обръщение до император Александър ІІ с благодарност към руския народ за освобождението от 500-годишното османско иго.

Освобождавайки България, Русия е разчитала да установи своето влияние в тази страна, която е своеобразно сърце на Балканите. Руските генерали Г. Енрот и А. Каулбарс са били назначени за военни министри, а Л. Соболев е станал министър-председател и министър на вътрешните работи. Но в средата на 80-те години отношенията между избрания за българското княжество принц Александър Батенберг и Санкт Петербург забележимо са се влошили. Избухналото в столицата на Източна Румелия Пловдив народно въстание е довело да обединение с Княжество България под властта на Александър Батенберг. Царското правителство рязко се обявило срещу това, не желаейки обединение на българите под скиптъра на княз Александър и предполагайки, че единна България няма да стане плацдарм на Русия на Балканите, а враждебна сила. Създава се парадоксална ситуация: противници на обединението на България са били само Турция и Русия.Русия не успя да удържи от зоната на своето влияние в България. Русия не можа да намери опора в наново образуваните балкански държави, които й бяха до голяма степен задължени за това. И въпреки че Санкт Петербург много разчиташе на "благодарността” на освободените народи и нови балкански държави, изостаналата в икономическо и техническо отношение Русия не е могла ниши да им предложи и да конкурира Запада. България и Сърбия попаднаха под влиянието на австро-унгарския капитал, което доведе и до политическо доминиране на Балканите на Австро-Унгарската империя.

Прагматичната дипломация

"Българският провал" подтикна руската политика към прагматизъм. Русия разбра, че да очаква "благодарност” при липсата на икономически възможности е безперспективно. Т.е. Русия вече не е можела да разчита на стратегически отношения с балканските славяни. В Санкт Петербург са осъзнали, че те, апелирайки към панславянските чувства към Русия, се стремят само да я противопоставят на Турция и/или Запада, обезпечавайки си възможност за маневри за игра противоречия и търг със Запада, опасяващ се от разширяване на руското влияние. В този смисъл трябва да се отбележи, че подкрепата на Русия за арменците (християни) в Османската империя не е прераснала в подкрепа на идеята за създаване там на арменска държава. За Русия като традиционен "играч-тежка категория" на сцената на международната политика стратегически характер са можели да имат отношенията с само с равни по статут. Но, имайки в запас някои исторически "славянски” козове, руската дипломация започна да търгува с "отстъпка” от страна на Запада за Балканите.

Москва не е можела да не разбира, че Милошевич е мечтал само за разпалване на руско-американски противоречия и не е трябвало да се приема сериозно неговото изявление за стратегическо партньорство между Белград и Москва (и Минск), все пак и в съветски времена Белград умело лавираше между Запада и Изтока. Очевидно е също, че Белград не е можел да конкурира със Запада от гледна точка на привлекателност за Русия. Затова Русия, не позволявайки да бъде използвана в отношенията със Запада, сама използваше Белград в своите отношения с него. Сложно е да се определи цена за това, но едва ли Русия би гласувала в НАТО проамерикански и би уговаряла Милошевич да капитулира безкористно. Изглежда странно, че, имайки толкова богат опит в политиката на Балканите, руската дипломация упорито противодейства на решението на вече фактически решения въпрос, лишавайки се от възможност да оказва влияние на косовските власти, които са заинтересовани от постигането на компромис между великите държави. А все пак Русия би могла да уговори определени условия за участие на руски капитал в икономиката на Косово, която има немалко значение за осъществяваната от руските компании експанзия на Балканите.

Нодар Мосаки – ст. н. с. - РАН

След Шрьодер ... и Ширак на заплата в ГАЗПРОМ

Ширак и Шрьодер в Русия заради "Северен поток"

Бившият президент на Франция Жак Ширак и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пристигнаха вчера в Сочи по покана на президента Владимир Путин, съобщи пресслужбата на Кремъл. Шрьодер ще ръководи събранието на акционерите на германско-руския консорциум "Северен поток" за строежа на газопровод под Балтийско море.

Тия двамата дали преди да се кланят на Путин , не са ли били на хранилката на КГБ? Нещо много се изнервиха напоследък. Дали пък не е заради това:

Андрис Пиебалгс: Правилата на свободния пазар важат и за газовите доставки

Миналата седмица Европейската комисия обяви дългоочакваната стратегия за либерализация на енергийния сектор. Най-много реакции предизвика предвижданото разделяне на производството и енергоподаването от преносните мрежи, или т.нар. принцип на разделяне на собствеността. Анализатори видяха в него "шамар" за руския гигант "Газпром", тъй като принципът на практика забранява на доставчика да купува и преносните мрежи. По този въпрос представител на "Дневник" разговаря с автора на стратегията еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс.

• Според вашето предложение външни инвеститори няма да могат да придобиват контрол над мрежи за пренос на газ и ток в ЕС, освен ако няма договор между съюза и държавата, от която е компанията. Как ще повлияе това на съществуващите енергийни договори на страните членки?

- В момента няма договори между страна членка и външни страни относно достъп до мрежите за пренос на енергия. Знаем, че някои страни от ЕС обмислят подобни договори, но смятаме, че за всички ще е по-добре да има общ европейски подход, вместо двустранен. Но сега няма договори, които са в разрез с предложението ни....

• Вчера от "Газпром" казаха, че енергийната ви стратегия ще има ефект върху сигурността на доставките и цените в Европа. Притеснявате ли се от евентуални спънки в доставките или поскъпване на газа? И какво ще предприемете, за да не се случи това?

- "Газпром" казаха също, че тепърва ще проучват предложението ни. Не се притеснявам за нарушения в доставките. От компанията посочиха, че ако условията, които предлагаме в ЕС, не са им изгодни, ще търсят и други пазари. Не можем да изключим тази възможност, но не се притеснявам, защото нашият пазар е добър и имаме и други доставчици. Но същевременно наистина вярвам, че тези изказвания са само думи на предпазливост. "Газпром" трябва да се запознае с текста, да го обсъдят с нас. Не виждам никакви реални заплахи за доставките. "Газпром" е важен доставчик на европейския пазар и съм уверен, че ще преодолеем взаимните опасения. Нека да сме честни, такива винаги има например, че "Газпром" ще завладее пазара. Но сега ние поставяме този проблем на масата за преговори нека да го обсъдим и решим. По мое мнение, колкото повече правна яснота има, толкова по-добре за нас, толкова по-добре и за "Газпром".

• Независимо дали ни харесва или не, в момента ЕС не може без външни газови доставки. И доколкото преговорите ще се водят с тези, от които зависим, това не отслабва ли позицията на Европа автоматично?

- Не, точно обратното укрепва я. Човек преговаря за нещата, които иска да купи. Ние искаме да купуваме руски газ, затова искаме да преговаряме. Когато отида с парите си да купя хляб, продавачът не може да ми заяви, че за сметка на хляба, който ще ми продаде, иска да се нанесе в дома ми, защото така му харесва. Нещо такова прави "Газпром", а нещата трябва да са отделни. Газовите компании трябва да се съсредоточат да произвеждат и продават газ. Инфраструктурата е нещо друго, тя е изключително важна и не може в едни и същи преговори да се смесват производството и доставките. Искаме да разделим тази две неща. А ако някоя компания каже, че не иска да продава при тези условия - е, ще бъде тъжно, но тогава ще отидем при друг продавач, който ще играе по правилата. Такива неща се случват, нито една стока не е незаменима. Ето, ядрената енергетика е тук можем да строим централи, възобновяемите източници са тук можем да инвестираме в тях или в чисти въглища....

1944-1945 Войниците II. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

Част I
Част II
Част III

Яростта на завоевателите се увеличила, когато те за пръв път виждат колко богато живеят немците. „Техните градове и села в сравнение с нашите, изглеждаха като земен рай – казва лейтенант Генадий Клеменко – Всичко беше така уредено. Не мога да разбера, защо те ни нападнаха през 1941 и така се отнасяха с нас?”

На сталинските войници се е препоръчвало да водят „списъци на възмездието”, записвайки данните от немските зверства и да описват личния си принос в „уреждане сметките” с врага. Политкомисарите по този повод провеждали „митинги на възмездието”.

Сталин въобще не се е интересувал колко хора ще загинат за да му донесат победата и успешните атаки на пехотата и танковете му, били по-скоро резултат от жертвата и саможертвата на войниците, отколкото на хитроумна тактика или предвидливост.

Десетки „тридесет и четворки” настъпвали в линия едва ли не борд до борд. Немците унищожавали 4-5 танка, но на тяхно място се появявали нови. Зад тях на вълни вървяла пехотата. Както си спомня един немски войник: „Вие просто не можете да си представите – те вървяха и вървяха, тяхната пехота буквално се хвърляше на нашите танкове, тичайки , с викове,, даже тогава когато пред нашите окопи се образуваха планини от трупове. Възможно ли е някой да спре такива хора?”

Числата на съветските загуби и до ден днешен са предмет на противоестествена гордост за много ветерани. „Разбира се, в съветската армия с пренебрежение се отнасяха към човешкия живот – отбелязва артилеристът Владимир Гормин – Никой не знаеше колко хора загиват, а това и никого не вълнуваше.”

Генералите хвърляли своите ударни армии в челни атаки, без да се интересуват от противниковите контраатаки и без да се страхуват от обкръжение. „Немците ги отрязваха от тила, седмици оставаха в обкръжение, свършваше им горивото, храната, боеприпасите –казва руски офицер – Но те бяха длъжни да пробият!”

Руснаците били безпощадни в ръкопашен бой и особено страшен противник през нощта. Прерязвали гърлото на немските часови и след това оставяли изкормените трупове за назидание на другарите им.

Изключителната храброст и упорство на червеноармейците, се съчетавали с крайна недисциплинираност и чудовищно пиянство: пиенето на водка било единствено, което помагало да понасят фронтовите несгоди. Даже неуморимите заградителни команди и наказателни взводове не успявали да удържат войниците от ексцесии, често смъртно опасни.

Когато войниците от една бригада, пленили цистерна с чист спирт, те открили по нея огън и когато спиртът текнал от стотиците дупки, те налягали под струята за да пият. Много от тях се напили до безпаметност и за тяхно нещастие точно тогава немците тръгнали в контраатака …

Трима войници опитвайки се да направят подобно нещо с една огромна бъчва в една унгарска изба, просто се удавили във виното.

Безразсъдността на съветските войници зад волана се е превърнала в легенда. Транспортната служба към тила поставяла табели „Намали или ще загинеш”, но шофьорите игнорирали това предупреждение – и наистина загивали.

Владимир Гордин веднъж видял как три камиона от автоколона един след друг падат в пропастта. Разбира се, не всички съветски войници били глупаци или герои.

В първия си бой, 17 годишният Анатолий Осминов треперел когато по бронята на танка му се изсипала градушка от куршуми. Той признава, че се е подмокрил от страх и това се случва на много войници от всички фронтове: „ В последствие свикваш с опасността, както свикваш да убиваш – разказва той – В началото си мислех: Как бих могъл да убия човек? Но след това разбрах; или ти ще го убиеш или теб ще убият.”

Римл@нин

1944-1945 Войниците. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

Част I

Част II

В самите руснаци, зверствата на Червената армия в Източна Прусия, предизвикват неловкост. Авторите на написаната от Москва официална военна история на така наречената „Велика Отечествена Война”, обикновено са много въздържани по тези въпроси, но все пак признават: „ Не всички съветски войници правилно са разбирали как трябва да се държат в Германия. В първите дни на боевете в И. Прусия са се наблюдавали отделни нарушения на правилното поведение”.

Ненавистта на руските войници се увеличавала след освобождаването на районите окупирани от немците. С очите си виждали истинска пустиня – реколтата унищожена до корен, животните избити, милиони домове изгорени, болшинството от населението избито или отведено в робство.

Редникът от съветската армия Витолд Кубашевски си спомня , как войниците от неговия взвод откриват в току що освободено село, че от обора на една от къщите се носи трупна миризма. Влизайки вътре, откриват, че помещението е напълнено с труповете на избити селяни.

Още по-ужасни картини очакват съветските войници в германските концлагери. В Майданек на територията на Полша те откриват останките на 200 000 изгорени хора.

Непосредствените контакти с вражеските войници, само наливали масло в огъня. Немците се държали нагло и самоуверено. В полевата болница, където работел военният лекар Николай Сенкевич, една група от немски военнопленници отказва да отговаря на разпита: „Ние просто ги отведохме на 100 метра в страни и ги разстреляхме”.

Болшинството от предалите се немци, така и никога не видели военнопленнически лагер. „Ние убивахме пленниците просто така – казва капитан Василий Крилов – Ако на войник му заповядваха да закара пленник в тила, най-често го убиваха при опит за бягство”.

Витолд Кубашевски си спомня, колко непоносимо е било за него да разстрелва пленниците и как се старал да не ги гледа в очите. Но както и всички, той стрелял, изпълнявайки заповед. „Във войната има едно правило – отиваш в бой, виждаш врага и врагът за теб не е човек – си спомня сержант Николай Тимошенко и добавя – Ако вдигнеш ръце, ти не се спасяваш”.

Особено отвращение на руснаците, предизвиквали претенции те на немците, че принадлежат към висша раса. „Те напълно са лишени от срам – казва съветският кореспондент Алексей Сурков – За да се измият, се събличат на голо пред жените. Те пърдят в столовата по време на храна. Какво си въобразяват, че са си в къщи ли?”

Римл@нин

Улиците на Лозана в пламъци.19.09.2007

Да няма грешка. На 19.09.2007 улиците на Лозана бяха в пламъци.

Жандармерия и полиция с мъка успяха на обуздаят защитниците на правата на малцинствата борещи се срещу швейцарската „ксенофобия”. Демонстрацията започна кротко , но завърши с чупене на витрини, пожари и горящи коли. Малцинствата и подържащите ги социалисти в сраната, дадоха още един аргумент на швейцарците да подкрепят Народната партия, която иска експулсиране заедно със семействата на криминално проявените чужденци. …

1944-1945. Варварите в Балтийско море. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

Част I

Част III

Макс Хастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга 'Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945', на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

Wilhelm Gustloff - The Greatest Marine Disaster in History

Когато коридорът се затваря, цивилните, които не са успели да се изтеглят по суша, се опитват да се измъкнат по море и това става причина за нова трагедия. По балтийските пристанища на Германия, хиляди хора се бият помежду си за място на корабите заминаващи на Зарад – някои падали във водата, хлъзгайки се от препълнените кейове, а други били избутвани от тълпата.

От пристанището в Гдиня, недалеч от Данциг, започнал да товари бежанци и корабът „Вилхем Густлов” , който преди войната е извършвал презокеански пътнически пътувания. В мирно време, корабът взимал на борда си 1900 души. Но на този ден, списъкът е значително по-дълъг – 6000 човека, в това число ранени от военните болници с ампутирани крайници и бременни жени, за които на палубата е било оборудвано родилно отделение.

По-късно, когато „Вил хем Густлов” се отделя от кея, той е бил обкръжен от цяла флотилия лодки, препълнени с бежанци, молещи се да ги вземат на борда жените повдигали с ръце децата си. Смилявайки се, екипажът спуска товарните мрежи … и както се предполага по тях са се качили още 2000 души. Тези, които успели изпитали огромно облекчение, но уви , не знаели че са обречени. Напускайки пристанището, износеният претоварен кораб, бавно преодолявал вълните на зимното Балтийско море.

Той става лесна мишена за съветския капитан-подводничар Александър Маринеско, който пуска по него торпеда украсени с лозунги „За Родину!”, „За Сталинград!”, „За советский народ!”.

Раздали се три оглушителни взрива, след което „Вилхем Густлов” силно се накланя и след 70 минути потъва. Жертвите на тази катастрофа са най-многобройните в историята на мореплаването, надминаващи тези на „Титаник”. 7000 човека умират.

На борда се разиграват ужасни сцени. Стотици млади жени от спомагателното отделение на германския БМФ са имали щастието да загинат веднага – едно от торпедата избухва точно под помещенията където са били настанени. Старците, болните и ранените не могли да се придвижват – тяхната смърт била дълга и мъчителна. Хората крещели, хванати в капан между водонепроницаемите прегради, които се спуснали веднага след взривовете. Моряците със изстрели във въздуха се опитвали да обуздаят обезумялата тълпа, тичаща нагоре от долните палуби. Един от стюардите, минавайки покрай една от каютите , чул изстрел. Отваряйки вратата, той видял офицер от ВМФ, стоящ с пистолет в ръка пред трупа на млада жена и дете, другото дете с ужас го държало за крака. „Изчезвай!” – извикал офицерът и стюардът затворил вратата, не попречил на бащата да приключи със семейството си.

Даже за по-голямата част от тези, които имали късмета да попаднат в спасителните лодки, трагедията не приключила. Мнозинството от тях замръзнали преди да дочакат спасителите, които пристигнали на разсъмване. Спасили се само 949 души. Страшната съдба на „Вилхем Густлов” , някак си се загубила на фона на трагичната 1945 година. И днес тя е позната само на малко хора и на историците.

Римл@нин

Глупав, глупав Запад…

Вероятно дълго време се е чудил и маел Западът, как да си оправи отношенията с Матушка Рус. Научни екипи и изследователски институти са си блъскали главите по този тъй животрептущ въпрос, експерти ядно са дъвкали писалките си в невъзможност да се доберат до верния отговор. Държавни глави са се будили посред нощите, облени в студена пот, после не са успявали да заспят до зори, изправени пред ужасяващата питанка.

Оказва се, че всичкият този тормоз е бил съвсем напразно. Просто е трябвало интересуващите се от отговора чинно да се подредят на опашка пред президента-самодържец Путин и любезно, с необходимия респект, да го попитат.Той, самодържецът, вероятно дълго ги е чакал да сторят тъкмо това, абдалите, ама главите им така и не увряха, та затова Путин реши да ги улесни, като им даде жокер.

Западът да остави "глупавата си атлантическа солидарност", ако иска да оправи отношенията с Русия, посочи разковничето някогашният агент на КГБ. Направи го по време на срещата си с единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб “Валдай”.

Колко просто било, наистина! Кому е нужна, в действителност, каквато и да било солидарност между цивилизованите, свободни и демократични държави и народи, разположени от двете страни на Атлантическия океан? Тази глупава сантименталност само пречи, в края на краищата.

Попречи още навремето, веднага след последната световна война, на СССР да умори от глад, както си му е редът, наглото цивилно население на Берлин. Попречи на същия СССР да наложи благотворното си влияние върху още по-големи територии от Стария свят, отколкото бяха тези, до които все пак успя да се докопа. Не позволи на Москва с присъщата си справедлива строгост и с желязна ръка да вкара в пътя Запада по време на Студената война и да разпространи навсякъде високата култура на ГУЛАГ, “Запорожец” и СКЪД.

На всичкото отгоре - с безпримерната си наглост - тази ваджишка и глупава евроатлантическа солидарност взе че спечели въпросната Студена война и прати СССР на “бунището на историята”, съвсем както бе предписал онзи главозамаял се каубой и ястреб, покойният Роналд Рейгън. С което, да му се не види, върна назад колелото на историята. Тц, тц, тц…

Днес, в тези радостни и честити за цялото прогресивно човечество дни, когато (барабар с химна) Москва си връща и поведението, и апетитите, и стилистиката, и риториката от онези незабравими и близки за всяко горещо сърце съветски времена, пак глупавата евроатлантическа солидарност се зъби срещу тези благотворни процеси.

Не ще да стори поклон пред великата историческа, суровинно-геополитическа мисия на Третия Рим. Да не говорим, че дори не си дава труда да признае Третия Рим за Трети Рим, а пробутва вместо това някакъв измислен Европейски съюз и онзи гнъсен и зловреден съюз НАТО, в които прилъга по най-мерзък начин щастливите до тогава народи на Варшавския договор и СИВ.

А напоследък самозабравилите се евроатлантически солидаропоклонници дори си позволяват да обсъждат… как да намалят, вместо допълнително да засилят и направят поне 250-процентова енергийната си зависимост от Русия.

Но стига толкова търпение! Достатъчно експерименти в областта на гнилия либерализъм. Ний не щем уроци по демокрация и оценки за степента на демократичност на Русия, посочи мъдрият президент Путин и по този начин постави всяко нещо на мястото му.

Прав е, разбира се. Вероятно вече пришки са му излезли на езика да обяснява на онези дървени глави, че в Русия няма демокрация, а има “суверенна демокрация”, която някои по-окомуш наблюдатели наричат и “контролирана”. А суверенната демокрация е твърде сложна материя за примитивно устроения западен мозък.

И интелектуално, и еволюционно, и като общество, Западът не е все още достатъчно узрял, за да види нейните специфични особености и предимства. Да оцени колко по-подредено става всичко, когато върховният суверен в една суверенна демокрация самодържавно и еднолично може да определя кое е демократично и кое не е демократично, както и какво щастие е и за Русия, и за света, че въпросният върховен суверен се нарича Путин.

Пример – ако ти се взриви атомна подводница и погребе екипажа си на дъното на морето, традициите на примитивната демокрация изискват от държавния глава незабавно да се появи на мястото на трагедията и да прояви съчувствие към близките на жертвите. Ей така, дори и само заради нелепия жест на обикновена човещина.

Тъпо!

Виж, в суверенната демокрация е уредено далеч по-успешно. При подобна ситуация суверенът остава да си почива в Сочи, край едно съвсем друго и значително по-топло море, а негови верни служители се прокрадват иззад разстроените майки на загиналите и – без да ги питат – им прасват с ловко и изящно отработено движение една инжекция с конска доза успокоително, за да не вдигат твърде много истерична и нездравословно критикарска врява.

Вместо да се проникне от този и подобни светли примери и да се опита (макар и с присъщата си несръчност) да го приложи, Западът продължава да се придържа към остарелите си постулати за това, че върховен суверен е народът, за независимостта на отделните власти и балансиращия контрол между тях, за разглеждането на индивида като върховна ценност сам по себе си, за свободата на медиите и волеизявлението, за свободата на пазара… и прочие, и прочие овехтели и прашясали канони, върху които проявява, остави другото, и лошия вкус да гради глупавата си атлантическа солидарност.

Е, всяко търпение си има край. И от камък да беше Путин, все трябваше досега, под напора на толкова много злостни провокации, търпението му да се е изчерпило. А той, все пак, не е от камък. Макар и богоподобен, от плът и кръв е, твърдят запознати.

Затова Западът да внимава. Московският самодържец му показа пътя за оправяне на отношенията с Русия и този път минава единствено и само през загърбването на глупавата атлантическа солидарност и затваряне на очите относно някои смущаващи особености на руската суверенна демокрация. И ако пътят е вече ясно и подробно показан, то нека Западът не забравя, че богоподобният Путин един път показва. После наказва.

Време е да сложим веднъж и завинаги край на солидарността, скрепваща общността на демократичните, свободни и цивилизовани народи, намиращи се от двете страни на Атлантика. Настъпил е моментът да загърбим и принципите, ценностите и традициите, върху които е построена пясъчната кула на тази глупава и разобличена от Путин евроатлантическа солидарност. А после, когато пред някога солидарните страни се появи сериозен проблем, да отиваме на крака в Москва, за да ни бъде там подробно разяснен характерът на самия проблем, както и да ни бъде посочено неговото решение, към което от нас ще се изисква единствено чинно да се придържаме.

Нека забравим смехотворните западняшки чест и достойнство и възприемем почина на някогашния немски канцлер Шрьодер, който се ориентира най-чевръсто в динамичната обстановка, формирана от още по-динамичния някогашен агент на КГБ в Кремъл - и веднага след приключването на величавия си мандат се преквалифицира от служител на германския народ и Европа в служител на “Газпром” и Путин.

Шрьодер му хвана цаката. Дано успеят и останалите. Иначе Путин може да се нервира… и да направи още някое програмно изявление пред единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб

“Валдай”. Жоро Георгиев