Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!
Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този „безкористен" служител на македонската кауза според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хиляди лева.
Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия.
Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50-100 лева наведнъж.
Българското общество ще се ужаси когато узнае как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.
Ето източниците на неговото богатство:
1. От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.
2. През време на „хуриета" Яни Сандански получи от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. Тези бани първоначално са били експлоатирани от вакъфа на село Марикостиново; по-късно турската власт ги е отчуждила и ги е давала под наем.През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти
от негова страна към младотурския комитет. Това е станало в началото на 1909 г.
3. Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина [Кашино] (Мелнишко), тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на патриаршията) за земи, използувани от манастира. Процесът бил спечелен от селяните.Сандански си присвоява от тези земи 30-40 декара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработват безплатно.
Струмишката постоянна окръжна комисия с писмо № 365 от 10 април 1915 г. повдига въпрос за тези земи като такива, които не са законна частна собственост, и следователно не могат да бъдат наследени, а трябва да останат на окръга за общо ползуване.
4. Когато турците със закон решиха да построят черкви на националните меншинства в ония села, в които е имало спорни черкви,Сандански получи 2000 лири турски за направата на Роженската черква. Черквата е построена. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали: вар, камъни, настилка, пясък, плочи и пр. са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали у Сандански.
5. Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. През май 1909 г. турският вестник „Земан" пишеше, че изплащането на тези заплати от 10 лири месечно закъснели.* Според нашите сведения, в. „Земан" има само една грешка: заплатата е била не по 10 лири, а по 30 лири турски месечно.
6. Сандански е получавал и подаръци от турците. Той е получил от султана една кобила с жребец. При гръцкото настъпление в Мелнишко жребецът се изгубил и бил прибран от власите овчари в с. Лопово (Мелнишко). От тях го реквизирали гърците. Сандански след реокупацията на Мелнишко от нашите войски потърсил Жребеца от власите. И понеже те не могли да му го дадат, чрез заплашване им взел 200 лири турски.
7. През време на турско-българската война 1912 г., когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи. Голямо количество храни, килими, вълна, памуци и разни ценни вещи са били складирани във Фудулбейовата къща. От там са били пренесени ограбените неща неизвестно къде преди заминаването на Сандански за Малгара през 1 януари 1913 г.
Източник : блогът за македонска история
Виж също:
Генерал Скобелев – клоунът на руско-турската война през 1876-1878 година
Достоевски за руската завист към българите
Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история
Няма коментари:
Публикуване на коментар