От която и страна да го погледнем, случващото се в България е изключително тревожно. За първи път от 1990 година, политическа партия БСП направи всичко възможно за да попречи на провеждането на изборите в страната. За тази цел тя си послужи с добре изпитани методи и средства от времето на Сталин и Хитлер. Разгърната беше масирана кампания целяща демотивация на избирателите, приложени бяха тактики за компрометиране, саботиране и задушаване на свободния глас на хората, но най-страшното, което се случи е завръщането на все още незабравеното старо.
Ние по-възрастните помним как Народната прокуратура се разправяше безмилостно с противниците на комунистическата партия. Как чрез скалъпени процеси с подставени свидетели неудобните на режима хора поемаха към лагерите в Белене и Скравена, затворите в Бобов дол и Сливен.
Днес с ужас наблюдаваме същия процес. Цацаров унищожи правото на българските граждани да гласуват в спокойствие, без натиск и по съвест. Намесата му в изборния процес на страната на БСП беше ужасно морално престъпление.
От тук нататък можем да очакваме всичко от тази клика. Честните да влязат в затвора, а Тракторът да бъде окончателно оправдан, търговците на гласове от БСП и ДПС във Варна да излязат най-истинските демократи, а Бареков да бъде образец за независим и честен журналист.
Предлагаме ви да прочетете статията на Едвин Сугарев:
Новият преход, който ни очаква
Централната избирателна комисия обяви междинни резултати при 99,563% обработени протоколи на СИК в РИК. Резултатите са следните: ГЕРБ има 97 депутати, БСП – 87, ДПС – 33, Атака – 23. И това са резултати, които едва ли ще се променят.
Изводите от тях са очевадни: не може да се състави нормално правителство – дори и да имаше воля за такова. ГЕРБ и Атака имат общо 120 места; БСП и ДПС – също 120. За да бъде гласуван кабинет, са необходими гласовете на 121 народни представители.
Следователно: еднопартиен кабинет е невъзможен. Вероятно ГЕРБ наистина ще предложи правителство на малцинството, което ще бъде отхвърлено. Коалиция от две партии също е невъзможна – освен ако двете партии не бъдат ГЕРБ и БСП.
При арогантната компроматна каскада, предприета от социалистите под формата на предизборна кампания, такава комбинация е невъзможна. В противен случай би изглеждало, че те, милите, се коалират с шайка гангстери и презрени диктатори.
Дори и да предположем, че червения тепигьозлък не познава граници, такава коалиция би била отхвърлена от ГЕРБ (за голяма жалост на Мартин Шулц и компания). По здравословни причини най-вече: коалициите с конспиратори винаги са приключвали с летален изход. Справка – Отечественият фронт.
Какво остава тогава? Остава възможността, която посочих като реална цел на комунягите още преди месеци: програмен кабинет. Нещо като покривало за срамотията, която ще вкара в една кошара ДПС и Атака – под мъдрото ръководство на БСП.
Това е резултатът, постигнат чрез общата идиотия на политици, политолози, вестникари и избиратели. Постигнат чрез конспиративния компроматен сценарий и ролята на прокуратурата в централен предизборен герой, но и от разрояването на традиционната десница и от пригласящите в хор с комунягите уж десни партийки, от биволи и чести блогари, от тръпнещи от погнуса полит-чистофайници, от татуирани социоиолози, от удоволствието да бъдем гневни и да изметем гадния диктатор, от верующи в своята праведност, гласували честно я за зелените, я за Светльо Витков, я за добрата реторика на мадам Кунева. Без това именно съгласуване разликата щеше да е поне 10 процента в полза на ГЕРБ, а не три – както е сега.
Това е резултатът: БСП плюс ДПС плюс Атака. Новата и напълно възможна тройна коалиция. Която ще управлява, скрита зад паравана на тъй нареченото “програмно правителство”. И ще изтупа брашнения чувал на България много по-ефективно от своите предшественици – от типа на Беров примерно.
Лошо, а? Но по-добре, отколкото ако гаднярите от ГЕРБ се бяха върнали на власт, подкрепени от разни “десни идиоти”, за които пише днес моят бивш – подчертавам – бивш приятел Евгений Дайнов. Който написа и специална книга по този повод, а в хода на кампанията ни обясняваше колко много избори сме имали – и колко хубаво би било демократите да гласуват я за Зелените, я за Кунева. Тъй че радостен факт е – поне според неговата логика – че споменатата тройна коалиция ще замени “новите варвари”.
Защо? Ами щото ГЕРБ са примитивни, тоталитарни типове от сорта на Хитлер и Мусолини. Ами да, прости са, имат си един бюлюк кусури – не са мечтата за управление на България. Но тези тук – повтарям: БСП плюс ДПС плюс Атака – те какви са? Какво ще прочетем, ако – както не съветва Евгений – се врзем в лицата на Волен Сидеров, Лютфи Местан и Сергей Дмитриевич Станишев? Или пък сме толкова късопаметни, че да не помним какво се случи при предишната тройна коалиция?
Другата възможност – все още несигурна – дължим на страха. На страха от поемане на отговорност за това управление. Властта е горещ картоф – и пари. Трудно може да бъде удържана с нормални средства. И още по-трудно можеш хем да провеждаш национализация и да гониш монополите от България – хем да останеш в ЕС.
Затова бихме могли да предположим, че и БСП ще се поразколебае, след като обстоятелствата я изправят пред необходимостта да преговаря с доста неотстъпчивия – и вманиачен поради ключовата си позиция Волен Сидеров.
Следователно освен новата тройна коалиция е налице и опцията – избори наесен. Към които обаче комунягите ще прибягнат само ако са сигурни, че ще ги спечелят. Само ако в този междинен период успеят да досъсипят своите опоненти по метода, с който са ги почнали – чрез бухалката на прокуратурата.
Прочее – може да се очаква лов на вещици. Не след време, а още от утре.
Но може да се очаква и нещо друго. Може да се очаква, че точно този сценарий, тъй неотстъпчиво следван, е в интерес на кремълските повелители на Станишев, Сидеров и Местан. Че за Путин би било добре – предвид финансовата ентропия, която мори ЕС – ако една страна от съюза бъде докарана дотам, че останалите да бъдат принудени да й покажат пътя. Това би бил полезен и – тъй да се каже – челен пример. До него неуминуемо ще се стигне, ако цената на предстоящата тройна коалиция се окаже приемането на програмата “Сидеров” – с мечтаната от него “деколонизация” и прогонване на европейските злодеи.
Може да се окаже, че в Москва биха се радвали, ако събитията в България се развият така, че на картата на Европа да се появи един нов, малко по-рафиниран вариант на Белорус. Със съответната за такъв режим мека диктатура. Можете да бъдете сигурни – днешните социалисти не са забравнили опита си с диктатурите. Владеят го също толкова добре, колкото и “коалиционната култура”.
Може да изглеждам черноглед, но съм длъжен да предупредя българските граждани: такъв вариант е напълно възможен. Нещо повече – имам чувството, че българският преход към демокрация най-сетне наистина свърши. Започва друг преход, много по-мизерен и печален – обратно към тоталитаризма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар