Проблемът на Цацаров с ГЕРБ е чисто психологически. Възрастният си отмъщава на спортистите, нещо което детето Сотир не е могло да направи

Пълничко пухкаво дете, трудно подвижно и несръчно, което се задъхва дори когато пробяга 50 метра. Този тип деца и младежи стават обект на безкрайни закачки и подигравки от съучениците си. Точно това се е случвало със Сотир. Здравите момчета, спортистите са го унижавали непрекъснато и той е бил принуден да преглъща събирайки злобата в душата си.

Днес, вече Главен прокурор, той е дочакал своя час. Припознал е обекта на своята омраза в ПП ГЕРБ. Те силните и здравите, спортистите, които го унижаваха през цялото му детство и юношество, сега ще видят кой е той.

Ужасното е, че подобни хора не се спират пред нищо за да облекчат душевното си страдание и психическия дискомфорт наследен от унизителното им минало.

Слепи ли бяха в ГЕРБ за да не видят тази заплаха? Никой ли не каза на партийните функционери, какво означава когато някой на зряла възраст продължава методично да сглобява моделчета на самолети? Как можаха да издигнат и подкрепят една толкова обременена и дълбоко комплексирана личност за Главен прокурор? И най-накрая, нямат ли психолози в щаба на партията, които да правят предварителен анализ на възловите кандидатури за отговорни постове? Всеки психолог или психиатър веднага би установил психосоматичната дисторзия в характера на Сотир Цацаров дължаща се на силната му обремененост от детските години.

Затова сега Цацаров припозна за близък приличащия нему пухкавичък Сергей Станишев, а заедно с него и БСП.

Всички тези разсъждения се потвърждават с превръщането на българската прокуратура в партиен юмрук на бившата комунистическа партия. С голяма доза вероятност може да се предположи, че Цацаров ще бъде в авангарда на новия ноционалсоциалистичеки облик на БСП.