Усетиха се. Проблемът с изхранването на населението в бедните страни е вече пред вратата им и най-накрая решиха да заговорят за него и де факто да признаят поредния провал на лявата финансова политика водена от МВФ и Световната банка към бедните страни в Азия и Африка.
МВФ и СБ още от самото си начало започнаха да пренебрегват селското стопанство, давайки приоритет на неясното и много широко като понятие „общо развитие”. Разбира се под общо развитие се имаше предвид преди всичко индустриализацията с ускорени темпове. Само че, фаворизирането на индустрията за сметка на селското стопанство е най-добрият начин да се унищожи не само земеделието, но и самата индустрия. Защо? Ами защото икономиката е едно цяло, колкото и на марксистите да им се ще да не е така.
Десетиления МВФ и СБ следвайки ортодоксалните икономисти като Смит, Вайнер и сие , игнорираше по политически причини тази проста истина. Именно връзките между индустрията и селското стопанство фаворизират икономиката. Например ако доходите се увеличават при селяните това води до увеличаване на продукцията на свързаните отрасли и доставя ресурс за нови индустриални браншове.
И така именно защото африканските страни с началото на деколонизацията, подкрепени от световните финансови институции, искаха да развиват приоритетно индустрията … именно по тази причина сега сме там където сме - и индустрията и земеделието потъват с бързи темпове. Селяните не произвеждат защото цените са много ниски и не успяват да конкурират субвенсионираната от държавата продукция от страните в ЕС, която влиза на африканския пазар като „международна помощ” и след това се оказва на черния пазар около два пъти по-евтина от местното производство. Пример за подобни бидон организации са Marketing boards, или Caistab в Бряг на слоновата кост.
Трябва да е ясно за всеки - точно марксистите икономисти подкрепени от части и от ортодоксалните неокласици вкараха африканската икономика в блатото. И тук не ви говоря за тези, които отидоха и още по-далеч в индустриалната лудост, като Секу Туре в Гвинея или Ратсирака в Мадагаскар, Мендисту в Етиопия, Ниерере в Танзания, които стигнаха по съветски образец до колективизация на селското стопанство, с текезесета не произвеждащи нищо.
Да, кризата в земеделието в Африка не е от вчера. Просто „вчера” големите решиха, че е време да я изкарат в медиите и да ни позанимават с нея година две. Поредната PR кампания с адресант западния данъкоплатец, който трябва отново да бъде убеден, че е необходимо да извади пари и да плаща за нещо, което отново ще бъде без резултат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар