След две годишна обсада кръстоносците превземат Акра и Крал Филип Френски се завръща у дома. Ричард I Лъвското сърце продължава похода към Яфа където турската армия го атакува. Ето какво пише турчина Боха ед Дин, дописник на Саладин за битката при Арсуф на 7 септември 1191 година:
“Врагът се движеше в боен ред; техните пеши войни маршируваха между нас и рицарите им в прави и непоклатими като стена редици. Всеки пеши войн носеше подобна на расо плътна плъстена дреха, а под нея - ризница, толкова яка, че нашите стрели не му правеха впечатление. Междувременно те стреляха с арбалети и стрелите им поваляха коне и мюсюлмански войни. Сред християните забелязах пеши войни, в чиито гърбове стърчаха забити от една до десет стрели, и въпреки това те продължаваха да вървят упорито с обичайното си темпо, без да изпадат от строя. Пешите войни бяха разделени на две: едните маршируваха така, че да прикриват войните на коне, а другите се движеха покрай брега и не участваха в битката, а си отдъхваха. Когато първите се изтощиха, те си смениха местата, за да отдъхнат.
Войните на коне се движеха между двете части на пешите войни и излизаха само за да нападнат. Те се състояха от три отряда: в първия беше Гай, бивш владетел на Йерусалим, с всички сирийски франки; във втория бяха англичаните и французите; а в тила - синовете на господарката на Тивериада и други войски. В центъра на тяхната армия се виждаше платформа превозваща кула висока колкото някое от нашите минарета, на която беше забито знамето на краля. Войската на франките продължаваше да настъпва в този ред като се сражаваше енергично през цялото време. Мюсюлманите изстрелваха рояци от стрели от всички страни като се мъчеха да разгневят рицарите и да ги накарат да излязат от защитата на пехотата. Но всичко беше напразно: те запазваха възхитително самообладание и продължаваха пътя си, без да забързат ни най-малко.
Флотилията им плаваше покрай брега успоредно на тях, докато пристигнаха на мястото, където щяха да лагеруват през нощта. Те никога не правеха дълги преходи, защото трябваше да щадят пешите войни, половината от които не участваха активно в битките, а носеха багажа и палатките толкова огромен беше недостигът им на товарни животни. Беше невъзможно да не се възхитиш на търпението, което тези хора проявяваха: те понасяха смазваща умора, без да получават лична облага. Най-после те разположиха лагера си на отдалечения бряг на река Цезарея.”
От тази далечна епоха ни разделят осем века, но ако разгледаме снимките, ще забележим и приликите. Разположението на живата сила между две редици бронираните машини има за цел да я предпази от атака; високо технологичната екипировка, която не отстъпва от тази на кръстоносците за времето си; висок боен дух и дисциплина; водене на сражения и победа срещу многократно по-многоброен противник. Приемствеността и трансферът на военни знания и умения са запазили непокътнати и до ден днешен силата на западните армии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар