Общоприетите представи за „истината" са философски и методологично несъстоятелни. Те са изцяло ориентирани за работа с неживи обекти, за които се допуска, че „масата" е от първостепенно значение. Колкото е по-висока степента на организация на материята, толкова е по-малък достъпът на „масата" до реална информация(Хайдегер). Следователно на огромната част от хората е достъпна само незначителна частица от обществената истина и може да се каже, че те живеят в перманентна „истина няма".
За невротиците
Огромното мнозинство от хората са невротици. Неврозите водят до силно изкривяване на световъзприемането. Невротиците живеят в свят на непрекъсната халюцинация. Индусите гуру, наричат тази амалгама от реалност и илюзии - майя.
В маята, властта се само конструира в писаното право. То обезпечава легитимност на властта и премахва противоречието между мирозрението на властващите и мирозрението на масите. Легитимността и писаното право са водораздела между „здраве"(властта) и „болест"(невротиците). По своя характер писаното право е създадено само за невротиците и представлява смес от фантазия с елементи на реалност.
Йерархическото управление - невротиците в политиката
То предполага две противоречащи си условия.
Първо: Желателно е управляващите да са невротици. Психически здравият човек(неневротик) е склонен да поема рискове и може да постави всичко на карта в политиката. Невротикът(според терминологията на Аристотел - „роб") е възпитаван още от ранно детство в атмосфера на постоянни забрани и наказания при нарушаването им. В резултат, мозъкът на невротика работи в режим на непрекъсната възможност за блокаж. Невротикът не може да се управлява сам и реагира само на пръчката. Той не успява сам да управлява другите, но служи чудесно за междинно предавателно звено на чуждите заповеди - той е „секретар", а не „суверен".
Второ: Всички приоритети на управлението трябва да са вградени в йерархия, дублираща йерархията пълномощниците. Т.е. в ситуация на вътрешен конфликт на различни гледни точки, трябва еднозначно да се знае кой е прав и кой е крив, а това е невъзможно съгласно парадокса на Кондорсе-Ероу: изборът между три и повече алтернативи по три или повече критерия е нетранзитивен.
Либералите социалисти са най-тежките невротици, но не са единствените. Според Роситър ("Либералният ум: Психологическите причини за политическото безумие"), съвременните социалисти игнорират основните принципи на свободата и се държат като деца, които искат властта да им принадлежи от люлката до гроба.
Социалистите изповядват теорията на виктимизацията (victim - жертва): светът се населява не от хора, а от слаби, постоянно лъгани, притеснявани и експлоатирани "трудещи се", "жени", "малцинства", "безработни" и т. н., които не носят отговорност за проблемите си.
Според Роситър социалистите винаги смятат за виновници за печалното положение "големият бизнес", "капиталистите", американските империалисти, "богатите", "могъщите" и т. н.
Социалистите винаги предлагат да разчитаме не на себе си, а на властите, в задълженията на които се вменява разрешаването на всички социални проблеми на обществото.
Една от любимите тези на социалистите е призивът за преразпределяне на обществените блага в полза на бедните.
Роситър отбелязва, че един изследовател на обществото не може да не отчете такива фактори като свободната воля, доброволното сътрудничество и моралната цялост, но либералите ги игнорират.
Либералите също така не вземат под внимание особеностите на конкретната личност - например нейния талант или работоспособност.
По мнението на Рихтер всичко това е проява на психически недъг: социалистите защитават правата на въображаеми жертви и се сражават с въображаеми врагове. Т.е. те са тежки невротици, но ако трябва да сме точни, макар и не толкова тежка степен същите симптоми се наблюдават и при привържениците на всяко политическо течение.
За обществото и мрежите
Обществото може да се разглежда като глобална мрежа на няколко нива. Най-отдолу са „камъните" или тухлите. Това са индивидите невротици, които както вече споменах представляват около 90% от хората. Над тях е Първата мрежа - политическата. Тя се образува от хора от особен тип индивиди - Стопани, в които инстинктът за власт не е напълно подтиснат. Т.е. тези хора не са точно невротици. Можем да ги наречем „леки" невротици. Тази политическа мрежа е изградена от възли.
Представете си тази мрежа като плетена покривка за маса. Покривката е изградена от ромбовидни форми по подобие на рибарска мрежа. Ако някъде по средата на масата, хванете с два пръста и повдигнете на две места покривката на около пет сантиметра. Получават се две пирамидки с връх там където държите възлите. Представете си, че всеки трети възел е повдигнат по подобен начин. Изглежда ето така:
Ако съединим връхчетата на тези повдигнати възли, се формира нова мрежовидна структура от втори порядък.
Повторете горните две действия и с втората мрежа, която нарекохме „мафия". Отново повдигнете възелчетата където се пресичат белите линии и отново ги съединете помежду им. Получавате мрежа от трети порядък:
Третата мрежа се нарича „инициативна", защото е изградена от инициативни структури. Повдигнатите възли на първата мрежа (политическата), влизат в контакт с мрежата от втори порядък(мафия) , а повдигнатите възли на мрежата от втори порядък(мафията), опират основата на третата мрежа - инициативната.
За Мафията
За да се разбере какво е мафия, трябва да се види първо какво е "писаното право" или какво представляват законите, конституция, мин. наредби и т.н. Защото какво означава престъпна организация? По каква координатна система определяма коя организация е престъпна и коя не? ... По законите(писаното право) казваме този е престъпник, а този не.
Но какво представлява писаното право?
Ето този пасаж е много важен: Властта се само конструира в писаното право. То обезпечава легитимност на властта и премахва противоречието между мирозрението на властващите и мирозрението на масите. Легитимността и писаното право са водораздела между „здраве"(властта) и „болест"(невротиците). По своя характер писаното право е създадено само за невротиците и представлява смес от фантазия с елементи на реалност.
Власта се конструира САМА в законите. Или казано другояче - законите са фантазия, нереални пожелания с елементи които отчитат реалността. Законите(писаното право) са по самата си същност противоприродни и неестествени защото се опитват да борят силово хаоса. Власта(събирателно понятие) създава законите за да може да държи в подчинение невротиците(над 90% от хората са невротици). Тъй като невротиците живеят в халюцинация те приемат фантазиите за реалност. Приемат и писаното право, което също в голямата си част е фантазия.
НО!, никой не може да пребори природата. Не може да я пребори и писаното право. Освен това 10% от хората генетично са имунизирани срещу неврозата. Част от тези 10% подсъзнателно усещат, че закон който ти забранява да пренесеш 100 000 долара през граница е безмислица, или забранява ти да крадеш от по-слабия когато самият теб те краде власта чрез данъците защото е по-силната. Част от тези хора, които разбират или чувстват тези неща, стават мафиози и изграждат ВТОРАТА мрежа, която е над политическата. Мафията е по-висша структура от политическата мрежа.
Корените на мафията са във връзка с казаното по-горе. Мафията това е реакция, отговор от реалността(природата) на фантазиите на невротиците. Освобождаването на невротика от илюзиите му го превръща в господар на живота му, но такова освобождаване е винаги частично, фрагментирано. Подобни частично освободени от невротичното си състояние индивиди изграждат мафиотските структури.
Отчасти мафията и отделните „авторитети" са самодостатъчни. От време навреме, някой „авторитет" се издига сам без каквато и да било поддръжка, но остава силно уязвим. Търпят го докато е нужен за нещо и след това бързо го свалят.
Устойчиви са само мафиите, които разполагат с орден(инициативна мрежа) над себе си. Ордените са шапката на мафията. При липсата на Ордени, мафията и „легитимните" политически структури, бързо се превръщат в единна аморфна маса управлявана от корупция без правила. Да си представим Орден без мафия е доста трудно защото в известен смисъл, мафията е „неорден", нещо притежаващо част от свойствата на ордена, но не всички - тя е полуфабрикат, остатъчен продукт от инициативния процес в Ордена.
Да обобщим - в мафията влизат здрави психически хора, които са разбрали, че писаното право е само за болните невротици. Основната характеристика на мафията е, че тя не спазва писаното право. По това тя си прилича с третата мрежа - инициативната, в която също влизат хора неспазващи писаното право.
За Инициативните мрежи(Ордените)
Те дават относително пълно освобождаване от невротичното състояние, чрез психо-техники и създаване на „силови центрове". Но инициативните мрежи не могат да съществуват във самоизолация и създават особен вид симбиоза с мафията, в която мафията играе ролята на буфер и посредник между тях и политическата мрежа. Орден, който загуби връзката си с мафията, губи и контрола на масите.
Издигането на офицер от Орден, отнема време и сили. Офицерите винаги са недостатъчни и по тази причина, често за изпълнение на някои функции и високопоставен мафиот върши работа.
Между ордените и мафията има съществени различия, които се изразяват в типа на управление на дадената организация. Като правило мафията представлява смесица между мрежи и пирамиди или така наречената „зонтична структура", която се явява далеч по-ефективна от структурата, на която и да е политическа партия.
В инициативните общества(ордените), основна е „свободата на проекта", границите на която зависят от „диапазона на разбирането" . Разбиращите повече, не просто манипулират разбиращите по-малко, но и прикриват противоречието между управлението( т.е. манипулацията) и „свободния избор", създавайки така наречената „матрица на очевидността"( представянето на „заповед" като „свободен избор"). Заслужава ли си въобще да говорим до колко „свободата на избора" е по-ефективна от която и да е „заповед"? Всяка матрица на очевидността се характеризира с определен градус( на свободата на проекта). Този градус за различните матрици е различен и тези различия при съседните матрици образуват „точки на разкъсване". Т.е. в по-голямата си част всяка „матрица на очевидността" е локално противоречива със съседните си. И сега основното: постижението да се трансформира локалната противоречивост на матриците в обща непротиворечивост на всички матрици, се нарича „мастерство". От казаното до тук, лесно може да се разбере, че мафията може да бъде инструмент на ордените, но не и обратното.
По какво се различава Мастер от Ученик? Мастерът притежава ейдетически рецептори, които обикновено са наричани „интуиция на инсайд". Навярно, по тази причина от незапомнени времена, мастерството често е наричано магия. Главата на „мафията" се проявява като „авторитет", а водачът на Орден като „мастер". Мастерът е качествено друг човек от авторитета. Мастерът и авторитета се отнасят един към друг като магьосник и знахар.
От къде се създават „авторитетите"? В самата реалност е заложена възможността за самопроизволна инициация. Психологът Юнг, например описва магическото въздействие, което имат върху него някои египетски статуетки. От друга страна, инициативната мрежа може да се разпадне на отделни фрагменти и да започне да асимилира нови екзотерични структури на случаен принцип.
За елитите
За да съществува елит в дадена държава е необходимо съществуването и на трите мрежи. Държава, в която една от тях липсва, не може да бъде независима и след определен период от време или се проваля или изгражда гореспоменатата структура.
Във Великобритания и Франция тези структури са напълно изградени в средата на 19ти век и функционират и до ден днешен без особени проблеми. По-интересни са нещата в САЩ където изграждането на елита завършва едва по време на първия мандат на Ф.Д.Рузвелт. Американският елит е разделен геополитически на две „океански" и една „морска" таласокрации. Морската обхваща Нова Англия, Тексас и Калифорния и зад нея стоят мощните кланове от модерния Юг. Те са изключително влиятелни в кадрирането на специалните служби, ВПК и Нефтените компании. Ако вземем за пример Русия, то Руската Империя до 1917 година е представена и на трите нива, СССР на първите две, а съвременната Руска Федерация - само на първото ниво(политическото).
Искам да кажа нещо и за еврейте(еврейте не като народ, а това което се влага в думата). Често еврейте са обвинявани за щяло и нещяло. Приписват им се най-фантасмагористични неща и грехове. Казва се, че те управляват света. Това не е вярно. Дори обратното - еврейте са жертви и често са използвани като грамоотвод за недоволството. Освен това еврейското вляние е на ниво мафия. Наистина, то е много силно, но само на второ ниво - ниво мафия. Съвсем доскоро еврейте не бяха допускани до третото ниво.
Това е и причината за провала на СССР. СССР беше перфектната еврейска държава, която трябваше да да свали WASP от трона. Не успя защото еврейте са на ниво мафия и на структурата липсваше третото ниво - инициативното. Именно третото ниво контролира чрез мафията политиците, но в същото време не им позволява(на мафията и политиците) да се смесят в аморфна и безконтролна маса. СССР беше представен само на първото - политическото ниво и на второто - мафията, което го направи нежизнеспособен.
И така, тези които имат решаващата дума - истинските господари са WASP.
В България ситуацията е подобна. Тук политическата мрежа е изградена и мрежата от втори порядък(мафията) е изключително ефикасна, но има само зачатъци на инициативна мрежа. Както казах по-горе:"При липсата на инициативна мрежа, мафията и „легитимните" политически структури, бързо се превръщат в единна аморфна маса управлявана от корупция без правила." Именно това патологично състояние на българското общество обяснява невъзможността да се постави под някакъв контрол мафията. Това обяснява и защо, най-високите възли от мрежата от втори порядък(мафия), периодично се опитват да се инициират в Орден ( пример покойния Илия Павлов)
P.S. Инициативните мрежи са структури в които се постъпва чрез “инициране”. Т.е. това са структури, в които не можете да подадете молба за членство. В тях може да бъдете само поканени от друг член, който ще гарантира за вас. Свободният достъп в инициативните структури не съществува.
Често инициативните сртуктури се отъждествяват с ордените - напр. Масоните. Но това е много непълно. Инициативните мрежи не винаги са ордени. Напр. - Федералния резерв на САЩ (а от там и цялата световна финансова политика) се управлява от Инициативна структура с огромна власт без тя да е обособена в Орден. В тази сруктура основна роля играят членове на кралските европейски семейства.
1 коментар:
Инициативните мрежи са структури в които се постъпва чрез “инициране”. Т.е. това са структури, в които не можете да подадете молба за членство. В тях може да бъдете само поканени от друг член, който ще гарантира за вас. Свободният достъп в инициативните структури не съществува.
Често инициативните сртуктури се отъждествяват с ордените - напр. Масоните. Но това е много непълно. Инициативните мрежи не винаги са ордени. Напр. - Федералния резерв на САЩ (а от там и цялата световна финансова политика) се управлява от Инициативна структура с огромна власт без тя да е обособена в Орден. В тази сруктура основна роля играят членове на кралските европейски семейства.
Публикуване на коментар