Текстът на песента е от Ханс Леип(1893-1983), войник на руския фронт по време на ПСВ. Той пише поема за любовта и раздялата наричайки я „Лили Марлен”. В названието комбинира името на собствената си приятелка Лили и това на годеницата на другаря си по окоп. Така се ражда „Лили Марлен”.
Поемата е публикувана през 1938 година. Малко след това, Норберт Шулце написва музиката за нея. В тази епоха, той е вече наложил се композитор с известно име. Оперите, които пише са много добре приети от публиката, но точно тази песен в началото не се радва на никакъв успех. Злите езици говорят, че когато Гьобелс е я е чул за пръв път, тя не му харесала. Намирал я демотивираща за армията. В резултат на това, певицата Lale Andersen отказва да я пее и нито един издател не се наема с комерсиализирането и. В последствие, в самото начало на войната Андерсън (1905-1972) променя мнението си. Издадени са само 700 плочи.
Истинският успех на „Лили Марлен” започва през 1941 година, когато Радиото на Вермахта я излъчва за Африканския корпус на Ромел. След победата над Югославия, немското радио открива секция в Белград. За директор е назначен Карл-Хаинц Рейнген, който има приятел на служба в Afrika Korps и на когото тази мелодия е любимата. На 18 август 1941, радиото излъчва песента изпълнена от Андерсън. Фелдмаршал Ромел я чува и на другия ден започва да си я тананика, а след това иска от Радио Белград да я пуска по често в емисиите си. Радиото приема с ентусиазъм и я превръща в емблема на програмита. Излъчва я всеки ден преди края на емисията си в 21 ч. и 55 мин.
Тя се пее в болниците, на бойните линии, по гарите където композициите откарват младите мъже към мелницата на войната, по пристанищата на Америка, в кабаретата на Лондон и Берлин, от руските степи, през Атлантика чак до пустините на Северна Африка и заливите на Аржентина.
През есента на 1943, Марлен Дитрих(която живее и работи в САЩ от 1930 година и става американски гражданин през 1939 и която неразделно придружава американските войски от десанта им в Нормандия до разгрома на Германия) изпълнява на свой ред световния шлагер.
И днес песента си остава най-големия музикален успех на всички времена. Независимо как я оценяваме - като пропаганда, социален феномен или само като любовна песен, митът „Лили Марлен” се срещна с вечността и влезе в човешката история. Преведена на 48 езика, тя продължава да се пее и по другите фронтове след ВСВ - в Алжир през 1968, Виетнам, Косово, Афганистан, на здрачаване, когато носталгията е най-силна, след два, три акорда на китара се чуват познатите думи:
Vor der Kaserne
Vor dem grossen Tor
Stand eine Laterne
Und steht sie noch davor
So woll’n wir uns da wieder seh’n
Bei der Laterne wollen wir steh’n
Wie einst Lili Marleen.
Both our shadows meeting,
Melding into one
Our love was not fleeting
And plain to everyone,
Then all the people shall behold
When we stand by that lantern old
As once Lili Marleen.
Le temps passe vite
Lorsque l’on est deux!
Hélas on se quitte
Voici le couvre-feu…
Te souviens-tu de nos regrets
Lorsqu’il fallait nous séparer?
Dis-moi, Lily Marlène?
Ако не умра от страх в окопа,
Ако снайпер не ме надупчи
Или пък ако сам не се предам в плен
Ще бъдем заедно, знам
Изпълнени с любов тук…
С теб, Лили Марлен
С теб, Лили Марлен
От къде идва огромният и успех? Без съмнение от безсмъртните думи, но „Лили Марлен” не е само историята на един войник и неговото момиче. Това е композиция, която достига до самата същност на човешките чувства: раздялата с обичани хора, самотaта, тъгата по Родина и страха от смъртта. Феноменът „Лили Марлен” ни научи и на нещо друго - никога хората не могат да се намразят толкова много, че да не успеят да запеят заедно. Колкото и да сме различни винаги ще има поне една песен, която ще ни свързва, а това не е никак малко.
If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.
Да,така е.Хората си остават хора навсякъде по света.Винаги ще се намери песен,която да ни свързва…
Много ми хареса. Благодаря ви.
версията на д.иванов
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=731§ionid=5&id=00004
Когато войната свърши, съветските и съюзническите войски се различававаха по три неща. Едните носеха чорапи, другите - партенки. Едните мечтаеха да се върнат у дома, другите - да останат в Европа. Третата разлика беше “Лили Марлен”. Американците и другите, които бяха воювали в прибоите на Нормандия и джунглите на Гуадалканал, в пясъците на северна Африка и снеговете на Вогезите се завръщаха у дома подсвирквайки си “Лили Марлен”. А в нашия “лагер” тя стана забранен “фашистки шлагер”. И забранате беше по-продължителна и по-ефикасна, отколкото при Гьобелс.