четвъртък, 8 май 2008 г.

8 май - Ден на Армагедон. Червените варвари

Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

Прусия се разплаща за всички.

През 1758 година, императорските полкове на Екатерина II, предвождани от Суворов, превземат Кьонигсберг. С идването на руснаците в града почти нищо не се изменя. Заедно с тях се настанява и известен непознат до сега разкош. Луксът, френските маниери и “льо бон тон” на офицерите бързо привличат на своя страна немското население. Те започнали на устройват балове, търговията се увеличила, дори няколко гражданки на града се омъжили за руснаци. Особено благосклонни “окупаторите” били към университета. Много от тях се надпреварвали да посещават лекции, като с особена популярност се ползвала аудиторията на младия магистър Емануел Кант. Под руска окупация до 1762 година, Източна Прусия преживява период на просперитет и икономическо развитие.

Двеста години по-късно историята се повтаряв в ужасен вариант. През 1944 година нищо вече не може да спре руските войски. Въпреки това в населението на Прусия продължава да живее споменът за онази оперетна окупация, през 18 век, завършила с няколко сватби и мирна раздяла след четири години. Прусаците знаят, че този път ще бъде много по-тежко, но все пак се надяват, че слуховете за руските зверства са силно преувеличени. И се лъжат, страшно се лъжат, правейки фаталната грешка да сравняват християнската руска императорска армия с аристократичните си образовани офицери и дивите комунистически азиатски пълчища, водени от надъхани комисари от НКВД с единствена мисъл за отмъщение на всяка цена.

Когато през октомври 1944, съветските войски навлизат в Третия Райх,” започват грабежи, убийства и кланета - пише берлинският историк Йорг Фридрих - така, че дори в безпристрастните наблюдатели те създават впечатление на монголски орди”. Червената армия издига войната до нов апогей, до ново качествено ниво.

„… в една ферма видяхме пет деца чиито езици бяха забити с пирони за масата” - съобщава очевидец от село Хайденкруг, в долината на река Мемел, където през октомври 1944 влизат войските на 43 армия от Първи Балтийски фронт.Малко по-късно той открива „пет момичета завързани с въжета и силно издрани гърбове, без дрехи, като че ли са били влачени по пътя в продължение на километри”.

Село Демеркоф в Померания, 9 март 1945. В кметството се събрали няколко старци, жени и деца. Те били наплашени, защото съветските войски били съвсем близо. Много скоро, както разказва една от жените, в стаята влязъл червеноармеец и „ без да каже нито дума, той се огледа и отиде към жените и децата. Повика с пръст сестра ми. Тя не стана веднага. Тогава той отиде при нея, постави автомата си под брадичката и се раздаде изстрел. Главата и отхвръкна и плисна кръв. Тя умря веднага, без да спомене и дума …”

Подобни сцени на зверско насилие се повтарят почти навсякъде по Източна и Западна Прусия, Шлезвиг и Померания. Метгетен, квартал на Кьонигсберг, е превзет на 29 януари 1945, но след това германските войски контраатакуват и си го връщат. Пред очите на войниците от Вермахта се откриват такива картини, които не би могло да измисли и въображението на психопат убиец. „Видях останките от две момичета около двадесетте - си спомня лейтенант Карл Кнор - които очевидно са били вързани за две коли и разкъсани на части” От намиращите се недалеч вили били изведени около 60 жени в обезумяло състояние. Всяка от тях е била изнасилвана по 60-70 пъти на ден. Недалеч от това място, капитан Херман Зомер открива десетки трупове на жени и деца. Децата са със счупени черепи, а някои от тях многократно са прободени с щик.

Червеноармеецът Лев Капелев, след това станал дисидент, си спомня, че когато влязъл в Източна Прусия, първото нещо което видял бил трупът на стара жена. „Дрехите и бяха разкъсани, между слабите и бедра забелязах телефонен апарат, а слушалката му беше забита във вагината и.”… за опитите си да защити цивилното население от безчинствата, майор Капелев заплатил с 9 години в ГУЛАГ.

Така за няколко седмици червените варвари превръщат града на Емануел Кант в развалини. Пощаден бил само гробът на философа. Казват, че това било заповед лично на Сталин, който прочел някъде , че той бил значителна фигура в науката. „Ние плуваме в река от лава, която извираше от някаква зла преизподня” казва доктор Ханс фон Лендорф и продължава да описва изобретателността на освободителите: „ Те не щадят нито осемдесет годишните жени, нито болните в безсъзнание. Една от пациентките ми, която беше ранена в главата и беше в кома … те многократно я изнасилваха”.

Психозата завладява немското население на окупираните от комунистите територии. Тези, които не са успели да се изтеглят на запад, дълбоко го съжаляват. Руските войници не научили почти нищо на немски с изключение на „Фрау ком”. Жените нямали никакъв избор освен да се подчинят. Дори децата започнали да играят на изнасилване.

Господарите в Кремъл не се интересували от геноцида срещу немците провеждан от собствените им подчинени в Източна Прусия. Това не вълнувало Сталин, както не го е вълнувала и съдбата на собствените му граждани. Както казва на 3 март 1945 г. именитият сталински пропагандист Иля Еренбург: „Историческата мисия на Съветската армия се състои в скромната и почетна задача да намали населението на Германия”. Колкото повече страх нагнетявала Червената армия, колкото повече хора убивала, колкото повече жени изнасилвала, толкова повече немци напускали земите на дедите си и тръгвали на запад да се спасяват и освобождавали земите за бъдещо съветско заселване.

Що се отнася до Източна Прусия, Сталин успява и я превръща в пустинна страна с градове фантоми, същото което прави и в Русия. „Катастрофата, която се разрази в резултат на съветското настъпление няма аналог в човешката история” - пише американският дипломат Джон Кенан. „Аз сам прелетях на американски самолет на неголяма височина над тази провинция. Видях само руини и пустинна територия. От единия край на хоризонта до другия нямаше нито един признак на живот …”

От 2 380 000 жители на Източна Прусия, според преброяването на населението през 1950 остават само 160 000 …

Библиография:

Hastings, M. “Armageddon” Chapter 10: Blood and Ice: East Prussia. Alfred A. Knopf, NY, 2004.
Fisch, B. “Nemmersdorf, Oktober 1944. Was in Ostpreußen tatsächlich geschah”, Berlin, 1997.
Hillers, M. “A Woman in Berlin: Six Weeks in the Conquered City” Translated by Anthes Bell.
Beevor, A. “Berlin: The Downfall 1945″, Penguin Books, 2002.
Toland, J. “The Last 100 Days” Chapter Two: Five Minutes before Midnight
Merridale, C. “Ivan’s War, the Red Army 1939-1945″, London: Faber and Faber, 2005.
Naimark, N. “The Russians in Germany: A History of the Soviet Zone of Occupation, 1945-1949″, Harvard University Press, 1995.
de Zayas, A. “A Terrible Revenge. The Ethnic Cleansing of the East European Germans, 1944-1950″, St. Martin’s Press, NY, 1994.

[tags]армадедон, прусия, червени варвари, сталин, кьонигсберг, 1945, 1944[/tags]

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

2 Comments

  • At 2008.05.07 17:31, Георги Д. said:

    Хубаво, само да беше споменал за близо 30-те милиона избити руснаци и за милионите изнасилени рускини през 4-те години немска окупация в Русия. От явно милите на сърцето ти културни и добрички ангелчета - немците. Не съм за отмъщението нито съм на страната на комунистите, но смятам, че трябва да се уважава истината и фактите трябва да се представят както точно, така и пълно. Ако трябваше да се търси пълна справедливост, след войната трябваше да се унижат и избият десетки милиони немци, за да се изравнят бройките на убитите - освен към 30 млн. руснаци, белоруси, украинци, също 5 млн. поляци, 6 млн. евреи, 2 млн. югославяни и милиони други. Обаче дали от срам от Рузвелт и Чърчил, дали защото искаха част от Германия за себе си, дали просто защото не им се убиваше чак толкова много като на немците, все пак руснаците не го направиха. В крайна сметка простиха на убийците.

  • At 2008.05.07 20:42, Вълко Ч. said:

    Що? Руснаците когато говорят за изнасилените рускини, споменават ли децата които са избили в Прусия?

Няма коментари: