Почти сигурният кандидат за президентските избори през 2008, Джон Маккейн, има впечатляваща военна биография. Внук на адмирал и син на адмирал. Заслугите им са такива, че името на фамилията носи корабът от ВМС на САЩ USS John S. McCain (DDG-56) Arleigh Burke-class destroyer. Самият той служи във Виетнам(където в продължение на 5 години е затворник). Двама от синовете му са военни: един във Военноморската Академия, а другият служи като сержант от морската пехота в Ирак.
Постъпил през 1954 година във военноморската академия в Анаполис, той избира авиацията. През 1964 е изпратен във Виетнам като пилот на самолет A4 Skyhawk на самолетоносача Форестал. На 29 юни същата година , успява да оцелее при тежък инцидент на борда на кораба, при който загиват 134 души и са унищожени 20 самолета. На 26 октомври, по време на 237та си бойна мисия, самолетът му е свален над Северен Виетнам. Тежко раненият пилот, е бит от тълпата и прободен с щик в рамото. Последствията от тези рани му остават за цял живот. От тогава той не успява да вдигне лявата си ръка.
Като затворник, редовно измъчван, лошо лекуван, Маккейн е освободен на 14 март 1973. Когато Джон е в плен , баща му става командващ Тихоокеанския сектор във флота. Разбирайки за това, северно виетнамците, с пропагандна цел предлагат да освободят сина му в знак на добра воля. Всъщност те искат да покажат на американското общество, че войниците с високопоставени родители се ползват от привилегии спрямо обикновените военнопленници. Джон Маккейн отказва и това го превръща в един от най-дълго държаните в плен американски войници в цялата история на САЩ - пет години и половина. По подобен начин, твърдоглавият сенатор Маккейн, седемнадесет години по-късно отказва да стане вицепрезидент на Джордж Буш.
След освобождаването си от плен, той не е пригоден за активна военна служба и е назначен като офицер за връзка между Конгреса и Флота.
През 1981 се уволнява от военна служба с чин капитан на кораб.
Маккейн е свестен човек. Той принадлежи към малката група от хора, мъже и жени, които си позволяват рядката привилегия да казват това което мислят, дори когато това са глупости политически погледнато.
Иронизирайки Буш по повод изказването му за Путин, че поглеждайки го в очите е видял неговата душа, Маккейн казва: „ Аз също го гледах в очите и там видях само три букви -К, Г,Б”
И още от Маккейн:
“Когато Кастро се срещне с Карл Маркс, което аз се надявам, че ще се случи скоро, това ще ни даде възможност да помогнем за свободата и демокрацията в Куба и аз знам как да го направя.”
“Нуждаем се от обща линия на Запада срещу една реваншистка Русия, чиито лидери вероятно искат да наложат стар курс на конфронтация, вместо да се присъединят към демократичния мир на Запада. Трябва да се погрижим Г-8 отново да стане клуб на водещи пазарни демокрации: той трябва да приеме Индия и Бразилия, но да изключи Русия.”
“Европа и САЩ би трябвало да подобрят обхвата и координацията на съвместните програми, за да подкрепят демокрацията и върховенството на закона в държави, където те са недостатъчни. Подобни програми са важни например за Русия, или за Беларус, където диктатурата продължава със своето подтисничество.”
“За да се справим с предизвикателствата на XXI век, подкрепям създаването на “Лига на демокрациите”.
“Ако стана президент, ще свикам среща на демокрациите, за да открием стъпките, нужни за прилагането на тази визия на практика - точно както преди шест десетилетия Америка пое водачеството, за да създаде НАТО.”
“Ако ООН не е готова да наложи по-остри политически и икономически санкции, САЩ и европейските партньори трябва да поведат група единомислещи държави, за да наложат ефективни многостранни санкции извън ООН. Военното нахлуване трябва да остане на масата на разговорите, но като последно средство: Техеран трябва да осъзнае, че не може да спечели мереното на сили със света.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар